Клиф Де Йьнг / Cliff De Young

Клиф Де Йънг е роден на 12 февруари 1945 г. в Лос Анджелис, Калифорния – градът, който ще се превърне както в люлка, така и в сцена на цялата му артистична кариера. Преди да стане актьор, той изгражда име в музиката – като водещ вокалист на рок групата *Clear Light*, която през края на 60-те години свири на една сцена с легенди като *The Doors*, Джими Хендрикс и Дженис Джоплин. Групата се отличава с психеделичния си звук и експериментален стил, а гласът на Клиф – дълбок и енергичен – става нейна запазена марка.

След разпадането на *Clear Light* през 1970 г. Де Йънг се премества в Ню Йорк, където намира ново призвание – актьорството. На Бродуей играе в култовия мюзикъл *Hair* – символ на контракултурата и свободния дух на епохата, а след това в отличената с „Тони“ пиеса *Sticks and Bones*. Театърът му дава стабилна актьорска основа и увереност да се изправя пред публика – не само като музикант, но и като драматичен изпълнител.

През 1973 г. се завръща в Калифорния и дебютира в телевизионния филм *Sunshine*, където играе мъж, опитващ се да се справи с болестта и смъртта на любимата си. Лентата става изключително успешна и води до създаването на едноименен сериал през 1975 г., в който Де Йънг отново изпълнява главната роля. През следващите десетилетия той се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на американската телевизия и кино от 70-те и 80-те години.

Сред филмите, с които се утвърждава, са *Harry and Tonto* (1974), приключенският трилър *The 3,000 Mile Chase* (1977), минисериалът *Centennial* (1978), култовият мюзикъл *Shock Treatment* (1981) – своеобразно продължение на *The Rocky Horror Picture Show*, фантастичният *Flight of the Navigator* (1986) и военната драма *Glory* (1989), където си партнира с Матю Бродерик и Дензъл Уошингтън.

Клиф Де Йънг никога не се е ограничавал до един жанр – редува комедия, драма и научна фантастика с лекота, доказвайки, че умее да се адаптира към всяка роля. През 90-те години участва в сериала *Relativity* (1996), както и във филмите *The Substitute* (1996) и *Suicide Kings* (1997), запазвайки своята енергия и сценично присъствие.

Извън екраните той остава свързан с музиката и често се връща към нея като към първата си любов. Въпреки десетилетията в киното, Клиф Де Йънг винаги е запазвал обикновеност и искреност – качества, които го правят обичан както от колеги, така и от публиката. Той е от онези артисти, които не търсят шумна слава, а остават верни на изкуството – независимо дали държат микрофон, стоейки под прожекторите, или влизат в кадър, за да вдъхнат живот на поредния запомнящ се герой.