Филмите на Владимир Меншов
September 17, 1939-.07.2021 г. – Baku, Azerbaijan SSR, USSR [now Azerbaijan]
Владимир Меньшов е роден на 17 септември 1937 г. в Баку, тогава част от Съветския съюз. Израства в семейство, в което трудът и скромността са естествена част от живота, а интересът му към киното се появява постепенно – чрез любимите филми на баща му и атмосферата на следвоенното ежедневие, която по-късно ще стане основа за голяма част от творчеството му. Като много бъдещи руски режисьори от неговото поколение, Меньшов постъпва във ВГИК – престижното съветско киноучилище, където усвоява занаята и изгражда поглед към човека и неговата съдба.
Актьорската му кариера започва паралелно с обучението, а с годините filmографията му като актьор става доста обширна. Той е едно от онези лица, които зрителите смятат за „свои“ – земен, близък, естествен. Въпреки това истинското му място в историята на съветското и руското кино е като режисьор. След дебютния си филм, вторият му проект – „Москва не вярва на сълзи“ (1980) – го превръща в легенда. Историята за три приятелки, дошли в столицата в търсене на по-добър живот, е едновременно мелодрама и портрет на цяло поколение, преминало през надежди, разочарования и промени. Главната роля е поверена на съпругата му, Вера Алентова, а филмът носи на Меньшов международно признание и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Той не успява да присъства на церемонията поради политически ограничения, характерни за епохата, но това не помрачава значението на наградата.
След успеха на „Москва не вярва на сълзи“ Меньшов снима една от най-обичаните руски комедии – „Любов и гълъби“ (1985). Тази история за наивен селски мъж, попаднал в абсурдна любовна авантюра, се превръща в хит и остава класика за поколения зрители. Комичният тон, топлите характери и неподправената атмосфера на провинциалния живот показват невероятния му талант да извлича драматургия от най-обикновени ситуации.
През следващите години Меньшов се отдръпва от режисурата и рядко дава интервюта, като често се изказва критично за състоянието на руската киноиндустрия. Въпреки това през 1995 г. се завръща с „Ширли-мырли“ – сатирична, хаотична и смела комедия, която осмива политическия и културен живот на Русия от онзи период. В края на 90-те и началото на новия век продължава с „Завист на боговете“ (2000) – носталгична драма, която ясно показва колко дълбоко в съзнанието му живее идеята за изгубеното съветско ежедневие.
Макар някои критици да възприемат неговия стил като „прекалено прост“, именно тази простота го прави толкова близък до публиката. Меньшов има рядката способност да разказва човешки истории без излишна патетика, като улавя емоциите на обикновения човек – мечтите, страховете, радостите и слабостите. Затова и неговите филми остават любими на милиони зрители, а той самият – в съзнанието на руската публика като един от най-човечните и топли разказвачи в киното.
До последните си години Меньшов продължава да се появява в киното и телевизията като актьор, оставайки верен на онова, което винаги го е определяло – искреност, уважение към зрителя и неподправена любов към човешките истории.
Владимир Меньшов е роден на 17 септември 1937 г. в Баку, тогава част от Съветския съюз. Израства в семейство, в което трудът и скромността са естествена част от живота, а интересът му към киното се появява постепенно – чрез любимите филми на баща му и атмосферата на следвоенното ежедневие, която по-късно ще стане основа за голяма част от творчеството му. Като много бъдещи руски режисьори от неговото поколение, Меньшов постъпва във ВГИК – престижното съветско киноучилище, където усвоява занаята и изгражда поглед към човека и неговата съдба.
Актьорската му кариера започва паралелно с обучението, а с годините filmографията му като актьор става доста обширна. Той е едно от онези лица, които зрителите смятат за „свои“ – земен, близък, естествен. Въпреки това истинското му място в историята на съветското и руското кино е като режисьор. След дебютния си филм, вторият му проект – „Москва не вярва на сълзи“ (1980) – го превръща в легенда. Историята за три приятелки, дошли в столицата в търсене на по-добър живот, е едновременно мелодрама и портрет на цяло поколение, преминало през надежди, разочарования и промени. Главната роля е поверена на съпругата му, Вера Алентова, а филмът носи на Меньшов международно признание и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Той не успява да присъства на церемонията поради политически ограничения, характерни за епохата, но това не помрачава значението на наградата.
След успеха на „Москва не вярва на сълзи“ Меньшов снима една от най-обичаните руски комедии – „Любов и гълъби“ (1985). Тази история за наивен селски мъж, попаднал в абсурдна любовна авантюра, се превръща в хит и остава класика за поколения зрители. Комичният тон, топлите характери и неподправената атмосфера на провинциалния живот показват невероятния му талант да извлича драматургия от най-обикновени ситуации.
През следващите години Меньшов се отдръпва от режисурата и рядко дава интервюта, като често се изказва критично за състоянието на руската киноиндустрия. Въпреки това през 1995 г. се завръща с „Ширли-мырли“ – сатирична, хаотична и смела комедия, която осмива политическия и културен живот на Русия от онзи период. В края на 90-те и началото на новия век продължава с „Завист на боговете“ (2000) – носталгична драма, която ясно показва колко дълбоко в съзнанието му живее идеята за изгубеното съветско ежедневие.
Макар някои критици да възприемат неговия стил като „прекалено прост“, именно тази простота го прави толкова близък до публиката. Меньшов има рядката способност да разказва човешки истории без излишна патетика, като улавя емоциите на обикновения човек – мечтите, страховете, радостите и слабостите. Затова и неговите филми остават любими на милиони зрители, а той самият – в съзнанието на руската публика като един от най-човечните и топли разказвачи в киното.
До последните си години Меньшов продължава да се появява в киното и телевизията като актьор, оставайки верен на онова, което винаги го е определяло – искреност, уважение към зрителя и неподправена любов към човешките истории.
September 17, 1939-.07.2021 г. – Baku, Azerbaijan SSR, USSR [now Azerbaijan]