Кристофър Плъмър / Christopher Plummer

Легендарният актьор Кристофър Плъмър, може би най-великият канадски актьор, е изиграл изключителни роли като Шерлок Холмс в "Убийство с указ" (1979), смразяващия злодей в "Тихият партньор" (1978), икономския Майк Уолъс в "Вътрешен човек" (1999), съпричастния психиатър в "Красив ум" (2001), любезния и умен писател на мистерии в "Ножове навън" (2019) и Лев Толстой в "Последната гара" (2009). Именно последната роля най-накрая му донесе признание от Академията за филмово изкуство и наука, когато беше номиниран за най-добър актьор в поддържаща роля - една от трите номинации за "Оскар", които получи през 2010 г., заедно с "Всички пари на света" (2017) (като Дж. Пол Гети) и "Начинаещи" (2010); за последната роля спечели. Вероятно винаги ще бъде помнен и като капитан Фон Трап в блокбъстъра "Звукът на музиката" (1965), който публично презира, докато не смекчава позицията си в автобиографията си "Въпреки мен" (2008).

Кристофър Плъмър е роден като Артър Кристофър Орм Плъмър на 13 декември 1929 г. в Торонто, Онтарио. Той е единственото дете на Изабела Мери (Абът), секретарка на декана на науките в университета Макгил, и Джон Орм Плъмър, който продава ценни книжа и акции. Той има шотландски, английски, англо-ирландски и корнуолски произход. Плъмър е отгледан в Сеневил, Квебек, близо до Монреал, в дома на баба си и дядо си по майчина линия.

Освен най-младия член на братята и сестрите Баримор (към които се числят носителите на "Оскар" Етел Баримор и Лайънъл Баримор), Плъмър е главният шекспиров актьор, излязъл от Северна Америка през XX век. Особено запомнящ се е в ролите на Хамлет, Яго и Лир, въпреки че неговият Макбет в ролята на Гленда Джаксън е - и това не е изненада за него поради известното проклятие, свързано с "Шотландската пиеса" - провал.

Подобно на друг велик театрален актьор, Ричард Бъртън, в началото на кариерата си Плъмър не успява да се свърже с екрана по начин, който да го превърне в звезда. Динамичен на сцената, той не успява да се наложи и като по-млад водещ във филмите. Може би ако беше роден по-рано и играеше в студийната система на златната ера на Холивуд, щеше да бъде внимателно подготвен за звезда. Както и да е, той споделя пренебрежението на английските театрални актьори - а той е бил еднакво у дома си както в Лондон, така и на сцената на Бродуей или на сцената в родната си Канада - към киното, което не му е помогнало в тази среда, както сам е признавал. С напредването на възрастта Плъмър се справя отлично с характерните роли. Той винаги е бил добър злодей, този човек, който печели похвали с ролята на Луцифер на Бродуей в наградената с Пулицър пиеса на Арчибалд Маклиш "J.B.".

Плъмър печели две награди "Еми" от седем номинации, простиращи се в 46 години от 1959 до 2011 г., и една награда "Джини" от шест номинации от 1980 до 2009 г. За сценичната си работа Плъмър има две награди "Тони" при шест номинации - първата през 1974 г. като най-добър актьор (мюзикъл) за главната роля в "Сирано", а втората през 1997 г. - като най-добър актьор (пиеса), в "Баримор". Изненадващо е, че не печели (въпреки че е номиниран) за майсторското си изпълнение на "Крал Лир" през 2004 г., което поставя на Стратфордския фестивал в Онтарио и пренася на Бродуей за разпродаден спектакъл. Другите му номинации за "Тони" показват широкия диапазон на таланта му - от номинация през 1959 г. за режисираната от Елия Казан постановка на "Джей Би" на Маклейш до признание през 1994 г. за "Ничия земя" на Харолд Пинтър, с номинация за най-добър актьор (пиеса) през 1982 г. за ролята му на Яго в "Отело" на Уилям Шекспир.

До обявяването на наградите "Оскар" през 2009 г. за Плъмър можеше да се каже, че е най-добрият актьор от периода след Втората световна война, който не успява да получи "Оскар". По този начин той върви по стъпките на покойния велик Джон Баримор, когото Плъмър така запомнящо се пресъздаде на Бродуей в моноспектакъл, който му донесе втората награда "Тони". През 2010 г. Плъмър най-сетне получи "Оскар" за превъплъщението си в друга легенда - Лев Толстой в "Последната гара" (2009). Две години по-късно бе написан първият параграф на некролога му, когато 82-годишният Плъмър стана най-възрастният човек в историята на Академията, спечелил "Оскар". Той спечели за ролята на възрастен човек, който се разкрива като гей след смъртта на съпругата си, във филма Beginners (2010). Докато стискаше статуетката си, дебютантът се обърна към нея така: "Ти си само с две години по-възрастен от мен, скъпи, къде си бил през целия ми живот?"

След това Плъмър разказа на публиката, че при раждането си "вече бях репетирал речта си за приемане на наградата на Академията, но това беше толкова отдавна, че за ваше милосърдие съм я забравил". Наградата "Оскар" беше дълго чакана и богато заслужена.

Плъмър прави много други прекрасни филмови превъплъщения, особено когато остарява и се установява в комфортен брак с третата си съпруга Илейн. Той продължава да бъде търсен актьор в престижни филми. Ако беше англичанин, а не канадец, щеше да бъде посветен в рицарство. (През 1968 г. е назначен за спътник на Ордена на Канада - най-високото гражданско отличие в страната, което изисква одобрението на владетелката, кралица Елизабет II). Ако живееше във фирмения град Лос Анджелис, а не в Кънектикът, вероятно щеше да има още няколко номинации за "Оскар", преди да спечели първата си за "Последната гара".

Както и да е, както се вижда от неговата остроумна и добре написана автобиография, Плъмър е възнаграден в живота. През 1970 г. Плъмър - тогава 43-годишен "бебе от бутилка" - се жени за третата си съпруга Илейн Тейлър, танцьорка, която му помага да се отърве от алкохолната си зависимост. Двамата живеят щастливо с кучетата си в имение от 30 акра в Уестън, Кънектикът. Той ѝ благодари от сцената по време на церемонията по връчването на "Оскар"-ите през 2012 г., като каза, че тя "заслужава Нобелова награда за мир за това, че ме спасява всеки ден от живота ми". Въпреки че прекарва по-голямата част от времето си в Съединените щати, той остава канадски гражданин. Умира в дома си в Уестън, Кънектикът, на 5 февруари 2021 г. на 91-годишна възраст.

Дъщеря му, заедно с актрисата Тами Граймс, е актрисата Аманда Плъмър. - И.И. превод