Винсент Гардения / Vincent Gardenia

Винсент Гардения е роден в Неапол, Италия, но още като дете се установява с родителите си в Ню Йорк, където израства в артистична италианска общност. Баща му е актьор и ръководи малка театрална трупа в Бруклин – именно там Гардения прави първите си стъпки на сцената. Още от ранните години се вижда, че има естествено присъствие, топъл хумор и силна емоционална интуиция, които му помагат да изгражда запомнящи се образи.

Кариерният му път започва в театъра, където става един от най-уважаваните актьори в Off-Broadway сцената. Печели два пъти престижната OBIE награда – през 1960 г. за интензивното си изпълнение в „Machinal“ и отново през 1969 г. за „Passing Through From Exotic Places“. Признанието идва не само заради силата на ролите му, а и заради умението му да внесе човечност и психологическа дълбочина във всяко действие на сцената.

През 1972 г. получава „Тони“ за най-добър поддържащ актьор за представянето си в „Prisoner on 2nd Avenue“, където умело балансира между комедия и драматични моменти. Гардения продължава да изненадва публиката, а през 1979 г. е номиниран отново – този път за най-добър актьор в мюзикъл за ролята си в „Ballroom“, доказвайки, че жанрът няма значение, когато талантът е автентичен.

Силата му обаче се усеща не само на сцената, но и на екрана. Две негови роли го водят до номинации за „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор – първо през 1974 г. за „Bang the Drum Slowly“, където изпълнява образ, изпълнен с нежност и човещина, и след това през 1988 г. за „Moonstruck“, където неговият герой носи комбинация от италиански темперамент и искрено семейно чувство. В телевизията също получава висока оценка – през 1990 г. печели „Еми“ за играта си във филма „Age Old Friends“.

Извън актьорската си работа Гардения е обичан заради своята доброта и неподправена италиано-американска харизма. През 1988 г. е избран за главен маршал на парада за Деня на Колумб в Ню Йорк – чест, която се дава на личности, оставили следа в културния живот на града. До края на живота си остава отдаден на сцената и екранa, а наследството му е това на актьор, който с лекота преминава между драма, комедия и музикален театър, оставяйки трайни роли, изпълнени с човещина и емоционална сила.