Шърли Маклейн е родена като Шърли Маклейн Бийти в Ричмънд, Вирджиния. Майка ѝ, Катлийн Корин (Маклейн), е учителка по драма от Нова Скотия, Канада, а баща ѝ, Айра Оуенс Бийти, професор по психология и агент по недвижими имоти, е от Вирджиния. Брат ѝ, Уорън Бийти, е роден на 30 март 1937 г. Родът ѝ включва английски и шотландски произход.
Шърли е най-високата в класовете си по балет във Вашингтонското училище по балет. Малко след като завършва гимназията "Вашингтон-Лий", тя събира багажа си и заминава за Ню Йорк. По време на прослушване за "Аз и Жулиета" на Ричард Роджърс и Оскар Хамърщайн II продуцентът продължава да произнася името ѝ погрешно. Тогава тя променя името си от Шърли Маклейн Бийти на Шърли Маклейн. По-късно има роля в "Игра на пижами", като член на хора и дубльор на Карол Хейни. Няколко месеца след началото на спектакъла Шърли ще напусне представлението заради главната роля в "Can-Can", но в крайна сметка замества Хейни, която си е счупила глезена и не може да играе. Три месеца по-късно, след друга контузия, тя отново замества Карол, и то точно в нощта, когато в залата е филмовият продуцент Хал Б. Уолис. Уолис подписва петгодишен договор с Paramount Pictures. Три месеца по-късно тя заминава да снима филма "Проблемите с Хари" (1955). След това приема роли в "Горещо заклинание" (1958) и "Около света за 80 дни" (1956), завършен не много преди раждането на дъщеря ѝ Сачи Паркър (родена като Стефани). След като кариерата на Шърли тръгва по план, тя изиграва една от най-предизвикателните си роли: "Джини Мурхед" в Some Came Running (1958 г.), за който получава първата си номинация за Оскар за най-добра актриса. Продължава да се снима в "Овчарят" (1958) и "Сватовницата" (1958). През 1960 г. получава втората си номинация за "Оскар" за филма The Apartment (1960). Три години по-късно получава трета номинация за филма Irma la Douce (1963). През 1969 г. привлича приятеля си от Бродуей Боб Фос, за да я режисира в "Сладкото милосърдие" (1969 г.), от който получава "фирмената" си песен "If My Friends Could See Me Now". След петгодишна пауза Шърли заснема документален филм за Китай, наречен "Другата половина на небето": A China Memoir (1975), за който получава номинация за "Оскар" за най-добър документален филм.
През 1977 г. получава четвъртата си номинация за "Оскар" за най-добра актриса за филма "Повратна точка" (1977). През 1979 г. работи с Питър Селърс във филма Being There (1979), заснет малко преди смъртта му. След 20 години в киноиндустрията най-накрая взема "Оскар" за най-добра актриса за филма "Условията на изпитание" (1983). След петгодишно прекъсване Шърли прави филма "Мадам Сусатка" (1988 г.) - критически и финансов хит, който получава голямата награда на филмовия фестивал във Венеция. През 1989 г. се снима с Доли Партън, Сали Фийлд и Джулия Робъртс в "Стоманени магнолии" (1989). Получава възторжени отзиви за ролята на майката на Мерил Стрийп в "Пощенски картички от ръба" (1990) и за "Охраната на Тес" (1994). През 1996 г. се превъплъщава в ролята си от "Условията на издръжката" като "Аурора Грийнуей" във "Вечерницата" (1996), който не повтаря успеха на предшественика си в боксофиса. В средата на 1998 г. тя режисира филма "Бруно" (2000), в който участва Алекс Д. Линц. През февруари 2001 г. Шърли отново работи с близки приятели във филма "Тези стари братя" (2001), а в "Каролина" (2003) се снима заедно с Джулия Стайлс и с Кирсти Ели в "Изпитания на вещиците от Салем" (2002).
Маклейн като собствен уебсайт, който включва нейно собствено радиопредаване и интервюта, Борд за срещи и Независима експресия, раздел на сайта, предназначен само за членове. През последните няколко години Шърли участва в минисериал на CBS, базиран на живота на кралицата на козметиката Мери Кей Аш - "Ад на токчета": Битката за Мери Кей (2002 г.) и написа още две книги: "Камино" през 2001 г. и "На каишка" през 2003 г. След като прави лека пауза в киното, Шърли се завръща с роли във филми, които са малки, но чудесно крадат сцената: "Омагьосана" (2005) с Никол Кидман и Уил Ферел, "В нейните обувки" (2005) с Камерън Диас и Тони Колет, в който Шърли е номинирана за "Златен глобус" в категорията за най-добра поддържаща женска роля, и "Слуховете са... (2005) с Дженифър Анистън и Кевин Костнър. През 2007 г. Шърли завършва снимките на филма Closing the Ring (2007), режисиран от сър Ричард Атънбъро. Последната ѝ книга е озаглавена "Sage-ing While Ag-ing"; последният филм на Шърли е "Денят на влюбените" (2010), който дебютира в кината на 12 февруари 2010 г. - И.И. превод