Естел Гети / Estelle Getty

Естел Гети, родена като Естел Шер на 25 юли 1923 г. в Манхатън, Ню Йорк, произхожда от полско-еврейско семейство на Сара и Чарлз Шер, които работят в търговията със стъкло. Още като дете, когато баща ѝ я завежда на водевилно представление, тя решава, че сцената ще бъде нейният дом. Записва уроци по пеене, танци и актьорско майсторство и след завършване на гимназията „Сюард Парк“ започва да се изявява в идиш театъра, а по-късно и като стенд-ъп комедиант в прочутите курорти на „боршовия пояс“ в щата Ню Йорк — време, в което жените комици рядко намират признание.

През 1947 г. се омъжва за бизнесмена Артър Гетълман и приема сценичното име Естел Гети – съкратено от фамилията на съпруга ѝ. Въпреки че отглежда двамата им сина, Бари и Карл, и работи като секретарка, тя не се отказва от мечтата си да бъде актриса. В продължение на десетилетия участва в обществени театри и малки сцени, където демонстрира усет към комедията и неподражаемо чувство за ритъм в постановки като *Arsenic and Old Lace*, *Blithe Spirit* и *Lovers and Other Strangers*. Същевременно показва драматичен диапазон в класики като *Death of a Salesman* и *The Glass Menagerie*.

Истинският ѝ пробив идва едва в края на 70-те години, когато актьорът и драматург Харви Файърстийн, неин близък приятел, написва специално за нея ролята на майката в пиесата *Torch Song Trilogy*. Участието ѝ в постановката на Бродуей я превръща в откритие — получава наградата „Хелън Хейс“ и пет години играе майката на героинята на Файърстийн, с което печели любовта на публиката и на критиците.

Докато е на турне в Лос Анджелис, Естел се явява на кастинг за нов сериал и получава ролята, която завинаги ще я свърже с телевизията — Софи Петрило в *The Golden Girls* (1985). Въпреки че е само с 14 месеца по-млада от актрисата, играеща нейната дъщеря (Би Артър), с помощта на перука, грим и безупречно чувство за темпо Гети успява да създаде един от най-запомнящите се образи в историята на телевизията. Нейният бърз ум, саркастични забележки и топло сърце я превръщат в любимка на милиони зрители. За ролята си получава наградата „Еми“ през 1988 г. и две последователни Американски комедийни награди. Участва и в продълженията *The Golden Palace* и *Empty Nest*, а в киното остава в паметта на публиката като майка на Чър в *Mask* (1985) и на Силвестър Сталоун в комедията *Stop! Or My Mom Will Shoot* (1992).

Малката на ръст, но голяма по дух актриса — едва 1,47 м — се отличава не само с талант, но и с активна гражданска позиция. Тя е сред първите холивудски звезди, които публично подкрепят правата на LGBTQ+ общността и участват в кампании за борба с ХИВ/СПИН. Подкрепя и инициативи за жилища на възрастни хора чрез организацията *Alternative Living for the Aging*.

В края на 90-те години здравето ѝ започва да се влошава, а през 2000 г. Естел се оттегля от публичния живот. По-късно става ясно, че страда от деменция с телца на Леви — заболяване, което постепенно отнема паметта ѝ, но не и духа ѝ. Умира мирно в дома си в Холивуд на 22 юли 2008 г., само три дни преди да навърши 85 години.

Естел Гети остава в историята на телевизията като едно от лицата, които доказаха, че талантът и усмивката нямат възраст. Тя беше символ на упоритост, остроумие и човечност — актриса, която намери своя звезден миг, когато мнозина вече биха се отказали от мечтите си.