Питър Устинов е един от най-многоликите и обаятелни творци на ХХ век – актьор, режисьор, драматург, писател, журналист и ненадминат разказвач. Роден е на 16 април 1921 г. в лондонския квартал Swiss Cottage в семейството на художничката Надежда Леонтиевна Бенуа и Йона фон Устинов, който е потомък на сложна смесица от руски, полски, германски, италиански, френски и дори етиопски корени. Семейството му напуска Русия след революцията и малкият Питър израства в многоезична среда, говорейки свободно английски, френски, немски, италиански и руски.
Още в младежките си години той показва изключителен талант – едва 19-годишен пише първата си пиеса, а скоро след това дебютира на лондонска сцена. През 1940 г. се появява в първия си филм *Hullo, Fame!*, а по време на Втората световна война служи в британската армия, където работи в Кино отдела и пише сценарии за военни продукции, като същевременно създава приятелство за цял живот с Дейвид Нивън.
Киното обаче е полето, където Устинов оставя най-ярка следа. Изключителното му превъплъщение като Нерон в *Quo Vadis* (1951) му носи световно признание, а ролите му в *Lola Montès* (1955), *The Comedians* (1967) и *Robin Hood* (1973) затвърждават неговата универсалност. Устинов печели два пъти „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – за *Спартак* (1960) и *Topkapi* (1964), и е номиниран още няколко пъти както като актьор, така и като сценарист. Той режисира и пише филми като *Billy Budd* (1962) и *Lady L* (1965), доказвайки се като майстор и зад камерата.
В края на 70-те години Устинов печели ново поколение зрители с образа на Еркюл Поаро във филма *Смърт край Нил* (1978). Успехът е толкова голям, че той се превъплъщава в знаменития белгийски детектив още няколко пъти – в *Evil Under the Sun* (1982), *Appointment with Death* (1988) и в телевизионни адаптации. През 90-те години впечатлява и с ролята си в драмата *Lorenzo’s Oil* (1992).
Отвъд киното, Устинов е прочут с остроумието и интелекта си. Той е редовен гост в телевизионни предавания, издава книги, сред които автобиографиите *Dear Me* (1977) и *My Russia* (1996), и се изявява като публицист и международен журналист. През 1986 г. заснема мащабната документална поредица *Russia* за BBC, в която посещава над 30 града в тогавашния Съветски съюз.
Неговата обществена дейност също е впечатляваща – Устинов е посланик на добра воля на UNICEF, президент на Световното федералистко движение и ректор на Университета в Дънди в Шотландия. За постиженията си е отличен с множество награди, включително с рицарско звание през 1990 г.
До смъртта си на 28 март 2004 г. Питър Устинов живее в замък в Бурсен, Швейцария. Той оставя след себе си богато културно наследство – филми, пиеси, книги и хиляди незабравими анекдоти, които го превръщат в истински „гражданин на света“, както сам се описва: „Заченат в Русия, роден в Англия, работещ в Холивуд, живеещ в Швейцария и обикалящ света“.
Искате ли за Устинов да подготвя и по-кратка, „мини“ версия на биографията за вашите актьорски страници, която да е 1 абзац?
Питър Устинов е един от най-многоликите и обаятелни творци на ХХ век – актьор, режисьор, драматург, писател, журналист и ненадминат разказвач. Роден е на 16 април 1921 г. в лондонския квартал Swiss Cottage в семейството на художничката Надежда Леонтиевна Бенуа и Йона фон Устинов, който е потомък на сложна смесица от руски, полски, германски, италиански, френски и дори етиопски корени. Семейството му напуска Русия след революцията и малкият Питър израства в многоезична среда, говорейки свободно английски, френски, немски, италиански и руски.
Още в младежките си години той показва изключителен талант – едва 19-годишен пише първата си пиеса, а скоро след това дебютира на лондонска сцена. През 1940 г. се появява в първия си филм *Hullo, Fame!*, а по време на Втората световна война служи в британската армия, където работи в Кино отдела и пише сценарии за военни продукции, като същевременно създава приятелство за цял живот с Дейвид Нивън.
Киното обаче е полето, където Устинов оставя най-ярка следа. Изключителното му превъплъщение като Нерон в *Quo Vadis* (1951) му носи световно признание, а ролите му в *Lola Montès* (1955), *The Comedians* (1967) и *Robin Hood* (1973) затвърждават неговата универсалност. Устинов печели два пъти „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – за *Спартак* (1960) и *Topkapi* (1964), и е номиниран още няколко пъти както като актьор, така и като сценарист. Той режисира и пише филми като *Billy Budd* (1962) и *Lady L* (1965), доказвайки се като майстор и зад камерата.
В края на 70-те години Устинов печели ново поколение зрители с образа на Еркюл Поаро във филма *Смърт край Нил* (1978). Успехът е толкова голям, че той се превъплъщава в знаменития белгийски детектив още няколко пъти – в *Evil Under the Sun* (1982), *Appointment with Death* (1988) и в телевизионни адаптации. През 90-те години впечатлява и с ролята си в драмата *Lorenzo’s Oil* (1992).
Отвъд киното, Устинов е прочут с остроумието и интелекта си. Той е редовен гост в телевизионни предавания, издава книги, сред които автобиографиите *Dear Me* (1977) и *My Russia* (1996), и се изявява като публицист и международен журналист. През 1986 г. заснема мащабната документална поредица *Russia* за BBC, в която посещава над 30 града в тогавашния Съветски съюз.
Неговата обществена дейност също е впечатляваща – Устинов е посланик на добра воля на UNICEF, президент на Световното федералистко движение и ректор на Университета в Дънди в Шотландия. За постиженията си е отличен с множество награди, включително с рицарско звание през 1990 г.
До смъртта си на 28 март 2004 г. Питър Устинов живее в замък в Бурсен, Швейцария. Той оставя след себе си богато културно наследство – филми, пиеси, книги и хиляди незабравими анекдоти, които го превръщат в истински „гражданин на света“, както сам се описва: „Заченат в Русия, роден в Англия, работещ в Холивуд, живеещ в Швейцария и обикалящ света“.
Искате ли за Устинов да подготвя и по-кратка, „мини“ версия на биографията за вашите актьорски страници, която да е 1 абзац?
April 16, 1921 - 28.03.2004 – Swiss Cottage, London, England, UK