Виторио Гасман е един от най-големите италиански актьори на XX век – артист с необикновен диапазон, харизма и интелект, чието име се превръща в символ на италианското кино и театър. Роден през 1922 г. в Генуа, той израства в семейство с германски баща и италианска майка, което му дава ранен досег до различни култури. Още като ученик се увлича по спорта – играе баскетбол на високо ниво – но страстта му към сцената скоро надделява. След като завършва Националната академия за драматично изкуство в Рим, Гасман започва професионалната си кариера на театралната сцена.
Дебютира през 1943 г., а малко след това се утвърждава като един от най-талантливите млади актьори в класическия репертоар – неговите интерпретации на Шекспир, Голдони и Пирандело го правят любимец на публиката и критиката. Сцената остава негова голяма любов през целия му живот – Гасман я нарича „мястото, където човек не може да излъже“.
Киното открива през 1946 г., а първият му голям успех идва с ролята на престъпника в *Горчив ориз* (*Riso amaro*, 1949) – класика на италианския неореализъм, в която си партнира със Силвана Мангано. С този филм Гасман създава емблематичен образ – мъж, в когото се преплитат чар, опасност и морална двусмисленост. Именно този тип персонажи – мъже, способни едновременно да раняват и да съблазняват – се превръщат в негова запазена марка през 50-те години.
Паралелно с драматичните роли, Гасман намира своето място и в италианската комедия. Той се превръща в един от водещите актьори на жанра *commedia all’italiana*, заедно с Алберто Сорди и Марчело Мастрояни. Сред най-известните му филми са *Il Sorpasso* (1962), *I Mostri* (1963) и *Profumo di donna* (1974), където превъплъщението му на ослепял офицер му носи международно признание и награда „Давид ди Донатело“.
Гасман има и няколко участия в холивудски продукции, макар че американската публика така и не успява да го оцени напълно. Въпреки това той остава посланик на италианското актьорско изкуство по света – артист, който комбинира класическа школа с модерна експресивност.
През 1957 г. режисира филмовата версия на пиесата *Kean: Genius or Scoundrel* – почит към театъра и актьорската професия. Това е и негова лична изповед, защото темите за двойствеността между сценичния и истинския живот го вълнуват през цялата му кариера.
В личен план Гасман е известен със своята интелигентност, страст и необуздан дух. През годините работи с най-големите италиански режисьори – Дино Ризи, Марио Моничели, Луиджи Коменчини – и вдъхновява цяло поколение актьори.
Виторио Гасман остава в историята като „Il Mattatore“ – прякор, който сам избира и който означава „господарят на сцената“. И до днес той е смятан за олицетворение на италианската артистична душа – енергичен, интелигентен, страстен и дълбоко човечен.
Виторио Гасман е един от най-големите италиански актьори на XX век – артист с необикновен диапазон, харизма и интелект, чието име се превръща в символ на италианското кино и театър. Роден през 1922 г. в Генуа, той израства в семейство с германски баща и италианска майка, което му дава ранен досег до различни култури. Още като ученик се увлича по спорта – играе баскетбол на високо ниво – но страстта му към сцената скоро надделява. След като завършва Националната академия за драматично изкуство в Рим, Гасман започва професионалната си кариера на театралната сцена.
Дебютира през 1943 г., а малко след това се утвърждава като един от най-талантливите млади актьори в класическия репертоар – неговите интерпретации на Шекспир, Голдони и Пирандело го правят любимец на публиката и критиката. Сцената остава негова голяма любов през целия му живот – Гасман я нарича „мястото, където човек не може да излъже“.
Киното открива през 1946 г., а първият му голям успех идва с ролята на престъпника в *Горчив ориз* (*Riso amaro*, 1949) – класика на италианския неореализъм, в която си партнира със Силвана Мангано. С този филм Гасман създава емблематичен образ – мъж, в когото се преплитат чар, опасност и морална двусмисленост. Именно този тип персонажи – мъже, способни едновременно да раняват и да съблазняват – се превръщат в негова запазена марка през 50-те години.
Паралелно с драматичните роли, Гасман намира своето място и в италианската комедия. Той се превръща в един от водещите актьори на жанра *commedia all’italiana*, заедно с Алберто Сорди и Марчело Мастрояни. Сред най-известните му филми са *Il Sorpasso* (1962), *I Mostri* (1963) и *Profumo di donna* (1974), където превъплъщението му на ослепял офицер му носи международно признание и награда „Давид ди Донатело“.
Гасман има и няколко участия в холивудски продукции, макар че американската публика така и не успява да го оцени напълно. Въпреки това той остава посланик на италианското актьорско изкуство по света – артист, който комбинира класическа школа с модерна експресивност.
През 1957 г. режисира филмовата версия на пиесата *Kean: Genius or Scoundrel* – почит към театъра и актьорската професия. Това е и негова лична изповед, защото темите за двойствеността между сценичния и истинския живот го вълнуват през цялата му кариера.
В личен план Гасман е известен със своята интелигентност, страст и необуздан дух. През годините работи с най-големите италиански режисьори – Дино Ризи, Марио Моничели, Луиджи Коменчини – и вдъхновява цяло поколение актьори.
Виторио Гасман остава в историята като „Il Mattatore“ – прякор, който сам избира и който означава „господарят на сцената“. И до днес той е смятан за олицетворение на италианската артистична душа – енергичен, интелигентен, страстен и дълбоко човечен.
September 1, 1922-29.06.2000 г – Genoa, Liguria, Italy