Синди Бъзби / Cindy Busby

Натали Делон е родена на 1 август 1941 г. в град Ужда, тогава част от френския протекторат Мароко. Истинското ѝ име е Франсис Кано, а детството ѝ преминава между Мароко и Франция, където отрано развива интерес към изкуството и литературата. Известна със своята красота, финес и естествена увереност, тя се превръща в едно от емблематичните лица на френското кино от края на 60-те години.

Съдбата ѝ се променя през 60-те, когато среща актьора Ален Делон. Между двамата пламва силна любов, която ги превръща в една от най-обсъжданите двойки на своето време. Те се женят през 1964 г. и имат син — Антони Делон, който по-късно също става актьор. Връзката им е бурна и страстна, а медийният интерес около тях допринася за ореола им на легендарна двойка от златната епоха на европейското кино.

Киното влиза в живота ѝ почти естествено. През 1967 г. Натали Делон дебютира във филма *Самураят* (*Le Samouraï*) на режисьора Жан-Пиер Мелвил, редом до съпруга си Ален Делон. Филмът се превръща в класика на френския нео-ноар, а изпълнението ѝ – хладно, мистериозно и изпълнено с вътрешна сила – я изстрелва в центъра на вниманието. Нейната елегантност и неподражаема сдържаност я превръщат в икона на стила от онова време.

След раздялата си с Ален Делон през 1969 г. Натали продължава да гради самостоятелна кариера, като участва в редица европейски филми през 70-те и 80-те години. Сред по-запомнящите се заглавия са *When Eight Bells Toll* (1971), *They Call It an Accident* (1982), който тя сама режисира, и *Order of Death* (1983). Освен като актриса, Делон се изявява и като сценаристка и режисьорка – рядък пример за жена във френската филмова индустрия по онова време, която успява да се наложи зад камерата.

През следващите десетилетия тя се оттегля частично от киното, но продължава да се занимава с писане и фотография. Остава близка с бившия си съпруг и със сина им Антони, като запазва достойнството и независимостта си далеч от светлините на прожекторите.

Натали Делон умира на 21 януари 2021 г. в Париж след кратко боледуване. Последната ѝ филмова поява е посмъртно – в *The French Dispatch* (2021) на Уес Андерсън, където се появява символично, сякаш отдавайки последен поклон на киното.

Днес тя остава запомнена не само като „музата на Ален Делон“, а като самостоятелна, силна и талантлива жена – актриса, режисьор и автор, чиято изтънченост и харизма продължават да вдъхновяват поколения почитатели на френската култура и кино.