Стелан Скарсгард е роден в Гьотеборг, Västra Götalands län, Швеция, в семейството на Гудрун (Ларсон) и Ян Скарсгард. Става звезда още в тийнейджърските си години чрез главната роля в телевизионния сериал Bombi Bitt och jag (1968). В периода 1972-88 г. работи в Кралския драматичен театър в Стокхолм, където участва във "Vita rum" (1988), "Ett drömspel" (1986) и "Mäster Olof" (1988) на Аугуст Стриндберг. Едновременно с това Скарсгард прави изключителни филмови роли, особено в "Den enfaldige mördaren" (1982) на Ханс Алфредсон и с Фред Уорд в "Американска пиеса": Вино по обяд (1985). Фантастичното изпълнение му донесе както заслужената награда Guldbagge, така и Сребърна берлинска мечка. Той се превъплъщава в образа на скагенския художник Сьорен Крьойер във филма Hip hip hurra! (1987 г.) и шведския посланик Раул Валенберг в God afton, Herr Wallenberg (1990 г.), и двете режисирани от Кйел Греде. В Täcknamn Coq Rouge (1989) и Den demokratiske terroristen (1992) той играе шведския суперагент Карл Хамилтън на Ян Гийо. Главната роля изпълнява и в номинирания за "Оскар" филм "Воловете" (1991) на световноизвестния оператор Свен Никвист. Скарсгард прави първата си (но малка) роля в голям американски филм с "Непоносимата лекота на битието" (1988). Ролята на капитан Туполев в "Ловът на Червения октомври" (1990 г.) трябваше да бъде най-голямата му роля в холивудски филм, но за съжаление беше съкратена. За сметка на това пробивът му идва с филма на Ларс фон Триер "Порейки вълните" (1996), в който играе с новодошлата Емили Уотсън. След това Скарсгард получава няколко поддържащи роли в американски филми, като например в "Моят син фанатик" (1997), "Добрият Уил Хънтинг" (1997) на Гъс Ван Сант и "Амистад" (1997) на Стивън Спилбърг. - И.И. превод