Патриша Кларксън / Patricia Clarkson

От началото на 90-те години на миналия век тази забележителна, единствена по рода си актриса заинтригува филмовата и телевизионната аудитория със своята сияйна, но загрижена ексцентричност и старомоден блясък. Много търсена в наши дни като персонаж, Патриша Кларксън все пак продължава да избягва изкушението на мейнстрийм филмите, които носят пари, докато жъне похвали и актьорски награди в нестандартни проекти.

Родената и израснала в Ню Орлиънс изпълнителка с име Патриша Дейвис Кларксън е родена на 29 декември 1959 г., дъщеря на Артър ("Бъз") Кларксън, училищен администратор, и Джаки Кларксън, местен градски политик и съветник. Патриша проявява ранен интерес към актьорското майсторство и докато расте, успява да се появи в няколко пиеси на гимназиално и средношколско ниво. Основното си образование в колежа получава в Държавния университет на Луизиана, където учи реч в продължение на две години, преди да се прехвърли в нюйоркския университет "Фордъм" и да се дипломира с отличие по театрално изкуство.

Приета е в престижната магистърска програма на Йейлското училище по драма, където получава магистърска степен по изящни изкуства, след като е играла в широк спектър от постановки, сред които "Електра", "Перикъл", "Дванайсета нощ", "Долната земя", "Мизантроп", "Тихоокеански увертюри" и "Ла Ронде". Оттам поема към Ню Йорк, където през 1986 г. привлича силно внимание на Източното крайбрежие с ролята си на Корина в "Къщата със сините листа" и в други пиеси като "Източен стандарт" (1988) и "Човекът-вълк" (1989).

Известна с органичния си подход към актьорската игра, ленената актриса решава да изпробва характерния си глас на уиски в Холивуд на 28-годишна възраст, дебютирайки в киното в ролята на г-жа Елиът Нес във филма на Брайън Де Палма "Недосегаемите" (1987) с участието на Кевин Костнър. През следващите години тя привлича вниманието с ролята на Саманта Уокър в "Мъртвият басейн" (1988), където се снима срещу популярния герой на Клинт Истууд "Мръсния Хари". В началото играе подкрепящи, съпружески типове, а към средата и края на 90-те години на миналия век се превръща в сериозен претендент за звездна роля не само на сцената, но и в независимото кино.

На сцената Патриша получава впечатляващи оценки за участието си в пиесите "Отгледани в плен", "Спускане по връх Морган", "Три дни дъжд" и по-специално "Молитвата на девойката", която ѝ носи номинации за наградите Outer Critics Circle и Drama Desk Award. През 2004 г. тя най-накрая изпълнява класическата роля, за която сякаш е родена - тази на южняшката красавица Бланш Дюбоа в постановката на "Трамвай Желание" в Кенеди център. Тя получава блестящи оценки.

Пред камерата ѝ предлагат роли с подчертано разнообразие. От по-тежката драматургия на филм като "Армията на фараона" (1995 г.), тя можеше да премине умело към лека комедия, благодарение на Нийл Саймън в телевизионния филм "Лондонски апартамент" (1996 г.). Но именно мрачното, конвулсивно превъплъщение на Грета, отпаднала, щастлива от хероина немска актриса, в образа на възкръсналата Али Шийди в известния арт филм High Art (1998 г.) наистина поставя Патриша на картата на индианците. Оттук нататък тя получава цял куп вълнуващи и нестандартни роли. Само през 2003 г. Патриша получава специална награда за актьорско майсторство на филмовия фестивал в Сънданс за превъзходната си работа в три филма: като мрачна, скърбяща художничка в The Station Agent (2003 г.), хладнокръвна жертва на рак в Pieces of April (2003 г.) и шеговита майка в All the Real Girls (2003 г.). За втория от споменатите филми е номинирана за "Оскар" за "Най-добра поддържаща женска роля".

На телевизионния екран Патриша получава две награди "Еми" за постоянната си гостуваща роля на свободолюбивата сестра на Франсис Конрой в известния черен комедиен сериал "Шест стъпки под земята" (2001 г.). Получава също така наградите на Кръга на нюйоркските филмови критици и на Националното дружество на филмовите критици за поддържащата си роля в прекрасната мелодрама в стил 50-те години на миналия век "Далеч от рая" (2002 г.), в ролята на първичната и порядъчна Степфордска съпруга и измамна приятелка на Джулиан Мур.

Без значение от размера, като например продължителните ѝ участия в "Зелената миля" (1999), "Всички истински момичета" (2003), "Чудо" (2004) и "Елегия" (2008), Патриша успява да извлече максимума от всяко екранно време, което има, като често краде сцени без усилие. Работейки за режисьора/актьора Уди Алън в малка, но забележителна роля във филма "Вики Кристина Барселона" (2008), той е достатъчно впечатлен, за да я промотира с главна роля в следващия филм "Каквото и да става" (2009).

Сред по-новите ѝ работи са главни и второстепенни роли във филмите Vincent in Brixton (2003), Legendary (2010), Friends with Benefits (2011), Learning to Drive (2014), The Bookshop (2017), Delirium (2018), Out of Blue (2018), Sell By (2019) и като антагонистката Ава Пейдж в научнофантастичните трилъри The Maze Runner (2014), Maze Runner: The Scorch Trials (2015) и Maze Runner: (2018). В телевизията никога неомъжената Патриша печели Златен глобус за поддържаща роля за прекрасната си работа в минисериала Sharp Objects (2018) и има силна постоянна роля в политическия сериал House of Cards (2013). - И.И. превод