Кевин Костнър / Kevin Costner

Кевин Майкъл Костнър е роден на 18 януари 1955 г. в Линууд, Калифорния, в семейството на Шарън (социален работник) и Бил Костнър, който започва като копач на канали и по-късно обслужва електропреносната мрежа на Southern California Edison. Поради работата на баща си семейството често се мести и Кевин расте като „новото момче“ във всяко училище – тих мечтател, който пее в баптисткия хор, пише стихове и ходи на курсове по писане. На 18 построява собствено кану и тръгва по следите на Луис и Кларк към Тихия океан – първи знак за упорит характер и вкус към приключението. Въпреки че завършва гимназия нисък на ръст, е спортна звезда по баскетбол, футбол и бейзбол, а през 1973 г. започва бизнес специалност в California State University, Fullerton. Точно тогава се записва на актьорски уроци пет вечери седмично, дипломира се през 1978 г. и се жени за колежанската си любов Синди Силва. Съдбата му рязко завива, когато случайно среща Ричард Бъртън в самолет; съветът на легендата – да преследва актьорството докрай – го кара да напусне маркетингова работа и да се премести в Холивуд. Следват години на нископлатени занимания – шофьор на камион, морски рибар, туристически гид – и отказ от меко еротично филмче, който си обещава никога да не повтаря. Голямата надежда идва с „Големият студ“ (1983), макар сцените му да отпадат; режисьорът Лорънс Каздан го запомня и му дава пробивната роля в „Силверадо“ (1985), която отваря вратите към голямото кино.

Втората половина на 80-те превръща Костнър в лице на американския мейнстрийм: харизматичен федерален агент в „Недосегаемите“ (1987), политически трилър герой в „Без изход“ (1987), после бейзболна икона в „Бул Дърам“ (1988) и романтичната притча „Поле на мечтите“ (1989) с вечната реплика „Ако го построиш, той ще дойде“. Пикът идва с режисьорския му дебют „Танцуващият с вълци“ (1990) – мащабен, хуманен уестърн, който печели седем „Оскара“, включително „Най-добър филм“ и „Най-добър режисьор“ за самия Костнър, а той е номиниран и за главна мъжка роля. Следват поредица от хитове в началото на 90-те: конспиративният „JFK“ (1991), приключенският мегахит „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991) и романтичната легенда „Бодигардът“ (1992) редом с Уитни Хюстън. По-късно „Уайът Ърп“ (1994) и скъпият постапокалиптичен спектакъл „Воден свят“ (1995) показват склонността му към епика и риск, а „Tin Cup“ (1996) му връща лекотата и самоиронията.

В началото на новия век Костнър сменя темпото с политическия „Тринадесет дни“ (2000) и като режисьор-звезда отново се доказва с класическия уестърн „Открит простор“ (2003), ценен за моралния си код и ясния стил на заснемане. Тъмната брънка в образа му идва с „Mr. Brooks“ (2007), където играе респектиращо сдържан сериен убиец. После добавя авторитетни поддържащи роли: бащата на Супермен в „Човекът от стомана“ (2013), генералният мениджър в „Денят на драфта“ (2014), шефът в NASA в „Скрити числа“ (2016), както и ретро-крими дует с Уди Харелсън в „Преследвачите“ (2019).

Телевизията му носи нов връх с минисериала „Хатфийлд и Маккой“ (2012) – за ролята на „Дявола“ Анс Хатфийлд печели „Еми“ за главен актьор, „Златен глобус“ и награда на Гилдията на актьорите, триумф, който напомня за началото от „Вълци“. Късната кариера на Костнър изживява истински ренесанс с телевизионния феномен „Йелоустоун“ (2018–2023), където като Джон Дътън превърна модерен уестърн в културно явление и спечели „Златен глобус“ за най-добър актьор в драматичен сериал през 2023 г.

През 2024 г. Костнър напуска „Йелоустоун“ и насочва енергията си към собствената си уестърн сага „Horizon: An American Saga“ – амбициозен многосериен филмов проект, който режисира, продуцира и в който играе. Първата част излиза слабо на боксофиса, което води до отлагане и пренареждане на плана за следващите глави, но за Костнър това остава дългосрочна лична визия за американския Запад, в която вярва и инвестира.

Извън екрана Кевин Костнър е баща на седем деца. След брака си със Синди Силва (1978–1994) и връзка, от която има син, той се жени за Кристин Баумгартнер през 2004 г.; разводът им е финализиран през 2024 г. Паралелно с киното развива страстта си към музиката с бандата Kevin Costner & Modern West и продуцира документални проекти за американската история. Към днешна дата (2025) остава активен пред и зад камера: работи по следващите части на „Horizon“, след раздялата със „Йелоустоун“ заявява, че не е „окован“ само към уестърна и търси истории, които го вълнуват – независимо от жанра. На 70 години, носител на два „Оскара“ („Танцуващият с вълци“ – филм и режисура), „Еми“ и „Златни глобуси“, той продължава да е символ на класическия американски киноразказ – упорит, романтичен и готов да рискува с проекти, които вярва, че имат дълъг живот.