Лена Олин / Lena Olin

Родената в Швеция Лена Олин има успешна кариера на актриса още преди да дойде в Холивуд. Тя играе в Кралския театър в Стокхолм и е режисирана от Ингмар Бергман. Родена е в Стокхолм, в семейството на актьорите Брита Холмберг и Стиг Олин, които участват в шест от филмите на Бергман. Лена също принадлежи към "семейството" на Бергман. Като млада актриса тя играе във великите класически произведения на Уилям Шекспир, Хенрик Ибсен и Аугуст Стриндберг. Международният ѝ дебют като филмова актриса е във филма "След репетицията" (Efter repetitionen, 1984) (известен още като "След репетицията"), режисиран от Бергман. В Западна Европа става известна от политическия филм "Непоносимата лекота на битието" (1988) в ролята на "Сабина", в историята за Пражката пролет (1968 г.). След като пристига в САЩ, тя играе предимно изтъкнати, екзотични изкусителки, интелигентни жени и груби вампири. Бергман е развил артистичната дарба на Лена да играе различни човешки емоции и да ги изразява по фин начин. Сидни Полак, режисьор на "Извън Африка" (1985), пренаписва сценария на "Хавана" (1990) специално за нея. Това обяснява защо този филм навява асоциации с класиката Казабланка (1942) с участието на Ингрид Бергман, също от Швеция. За ролята си във "Врагове" Олин получава номинация за "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля: Любовна история (1989). След това има избрана роля в Шоколад (2000), който получава номинация за Оскар за най-добър филм, и получава номинация за наградата на Гилдията на филмовите актьори. Преминава към по-малкия екран и за един сезон играе ролята на апетитно злата "Ирина Деревко", майка на "Сидни Бристоу" на Дженифър Гарнър в сериала "Алиас" (2001). Олин получава номинация за "Еми" за изключителна поддържаща актриса в драматичен сериал. - И.И. превод