Лена Олин е родена на 22 март 1955 година в Стокхолм, Швеция, в артистично семейство – майка ѝ Брита Холмберг и баща ѝ Стиг Олин са уважавани актьори, свързани с творчеството на Ингмар Бергман. Израснала сред театралната сцена и снимачните площадки, Лена още от ранна възраст е потопена в света на изкуството. Логично, тя поема по същия път, като първоначално се насочва към класическия театър.
Олин завършва Драматичния институт в Стокхолм и започва да играе на сцената на Кралския драматичен театър, където е режисирана именно от Бергман. Работи по класики на Шекспир, Ибсен и Стриндберг, изграждайки актьорска школа, базирана на психологическа дълбочина и фин израз на емоции. Международният ѝ филмов дебют идва с След репетицията (1984), режисиран от Бергман, който веднага я поставя сред обещаващите шведски актриси.
Световната слава за Лена идва през 1988 година с Непоносимата лекота на битието, където изиграва ролята на Сабина – свободолюбива художничка на фона на Пражката пролет. Превъплъщението ѝ пленява критиците и публиката и я извежда на голямата сцена на международното кино. Скоро Холивуд я посреща с отворени обятия.
През 1989 година тя е номинирана за „Оскар“ за поддържаща роля във Врагове: Любовна история, което я утвърждава като актриса с изключителен диапазон. През следващото десетилетие продължава да редува европейски и американски проекти, като впечатлява с интелигентни и чувствено изиграни героини. В Хавана (1990) на Сидни Полак сценарият е пренаписан специално за нея, което доказва статута ѝ на звезда от международна величина.
Сред най-запомнящите се филми от по-късната ѝ кариера е Шоколад (2000), където си партнира с Жулиет Бинош и Джони Деп. Филмът е номиниран за „Оскар“ за най-добър филм, а Лена получава признание и номинация от Гилдията на филмовите актьори. През новия век тя успешно преминава и към телевизията – в сериала Alias (2002–2003) изиграва мистериозната Ирина Деревко, майката на героинята на Дженифър Гарнър, роля, която ѝ носи номинация за „Еми“.
Лена Олин съчетава европейска изтънченост и холивудски блясък. Съчетава драматична дълбочина, изградена в школата на Бергман, с харизма и чар, които я правят подходяща за широк спектър от роли – от страстни любовници и интелектуалки до опасни и тъмни героини. Днес тя остава едно от най-значимите имена в скандинавското и международното кино, доказвайки, че талантът и дисциплината могат да надскочат културните граници и да оставят трайна следа в световното изкуство.
Лена Олин е родена на 22 март 1955 година в Стокхолм, Швеция, в артистично семейство – майка ѝ Брита Холмберг и баща ѝ Стиг Олин са уважавани актьори, свързани с творчеството на Ингмар Бергман. Израснала сред театралната сцена и снимачните площадки, Лена още от ранна възраст е потопена в света на изкуството. Логично, тя поема по същия път, като първоначално се насочва към класическия театър.
Олин завършва Драматичния институт в Стокхолм и започва да играе на сцената на Кралския драматичен театър, където е режисирана именно от Бергман. Работи по класики на Шекспир, Ибсен и Стриндберг, изграждайки актьорска школа, базирана на психологическа дълбочина и фин израз на емоции. Международният ѝ филмов дебют идва с След репетицията (1984), режисиран от Бергман, който веднага я поставя сред обещаващите шведски актриси.
Световната слава за Лена идва през 1988 година с Непоносимата лекота на битието, където изиграва ролята на Сабина – свободолюбива художничка на фона на Пражката пролет. Превъплъщението ѝ пленява критиците и публиката и я извежда на голямата сцена на международното кино. Скоро Холивуд я посреща с отворени обятия.
През 1989 година тя е номинирана за „Оскар“ за поддържаща роля във Врагове: Любовна история, което я утвърждава като актриса с изключителен диапазон. През следващото десетилетие продължава да редува европейски и американски проекти, като впечатлява с интелигентни и чувствено изиграни героини. В Хавана (1990) на Сидни Полак сценарият е пренаписан специално за нея, което доказва статута ѝ на звезда от международна величина.
Сред най-запомнящите се филми от по-късната ѝ кариера е Шоколад (2000), където си партнира с Жулиет Бинош и Джони Деп. Филмът е номиниран за „Оскар“ за най-добър филм, а Лена получава признание и номинация от Гилдията на филмовите актьори. През новия век тя успешно преминава и към телевизията – в сериала Alias (2002–2003) изиграва мистериозната Ирина Деревко, майката на героинята на Дженифър Гарнър, роля, която ѝ носи номинация за „Еми“.
Лена Олин съчетава европейска изтънченост и холивудски блясък. Съчетава драматична дълбочина, изградена в школата на Бергман, с харизма и чар, които я правят подходяща за широк спектър от роли – от страстни любовници и интелектуалки до опасни и тъмни героини. Днес тя остава едно от най-значимите имена в скандинавското и международното кино, доказвайки, че талантът и дисциплината могат да надскочат културните граници и да оставят трайна следа в световното изкуство.
March 22, 1955 – Oscar, Stockholm, Uppland, Sweden