Джийн Смарт / Jean Smart

Високата (180 см), красива и величествена Джийн Елизабет Смарт, родена в Сиатъл, е родена на 13 септември 1951 г. Второто от четири деца, родени от учител и неговата съпруга, отрано проявява интерес към актьорството и след завършването на гимназията "Балард" в Сиатъл посещава Вашингтонския университет. Там получава бакалавърска степен по изящни изкуства.

Първият професионален сезон на Джийн е с Шекспировия фестивал в Орегон, където тя играе в "Много шум за нищо" и "Луна за заблудени" на Шекспир и др. В края на 70-те години на миналия век тя натрупва солидна биография в регионалния театър с трупи като Seattle Repertory Theatre ("Equus", "Fallen Angels"), ACT ("A Christmas Carol"), Pittsburgh Public Theatre (в ролята на Lady Macbeth), Alaska Repertory Theatre ("Terra Nova") и Alliance Theatre ("A History of the American Film"). Първият ѝ значителен пробив е главната роля в силната, високо оценена от критиката лесбийска драма "Last Summer at Bluefish Cove", която ѝ носи номинация за наградата Drama Desk през 1980 г. Тази награда се допълва от наградата на Лосанджелиската драматична критика през 1983 г., когато тя повтаря триумфа си на Западния бряг.

През 1981 г. Жан прави изключително успешен дебют на Бродуей в ролята на Марлене Дитрих в "Пиаф" с участието на Джейн Лапотър, а именно последвалата телевизионна лента на този спектакъл - "Пиаф" (1984 г.), предизвиква голям интерес в Холивуд. Редовна участничка в краткотрайните ситкоми "Само за учители" (1982), "Реджи" (1983) и "Максимална сигурност" (1984), Джийн достига до чистото злато в четвъртия си опит като възхитително глуповатата Шарлийн Фрейзър в "Дизайнерки" (1986). Сериалът става незабавен хит и именно тук тя среща бъдещия си съпруг Ричард Гилиланд, който в продължение на няколко сезона играе повтарящата се роля на приятеля на колежката си Ани Потс - Джей Ди.

Чувствайки се ограничена и страхувайки се от типизиране, Жан напуска сериала през 1991 г., за да намери по-предизвикателна работа. Тя получава голямо признание, като прави смразяващ образ на истински сериен убиец в телевизионния филм "Overkill": Историята на Айлийн Уорнос (1992), много преди Чарлийз Терон да получи "Оскар" за също толкова смразяващата си филмова версия. В други телевизионни филми Джийн печели силни аплодисменти за ролите си на умствено изостанала жена в The Yarn Princess (1994 г.); на загрижена селска майка в класиката на Марджъри Кинън Роулингс The Yearling (1994 г.); на адвокат, участващ в дело за убийство на високо ниво в Undue Influence (1996 г.); като съпруга, която открива, че дългогодишният ѝ съпруг е гей в A Change of Heart (1998); заедно с реалния си съпруг Ричард Гилиланд в Audrey's Rain (2003) като нови родители, след като сестра ѝ се самоубива; и като профайлър на ФБР в Killer Instinct: От досиетата на агент Кандис ДеЛонг (2003).

На сцената Джийн печели номинация за награда "Тони" за възхитително щурата си роля в класическия комедиен фарс на Мос Харт/Джордж С. Кауфман "Човекът, който дойде на вечеря" срещу Нейтън Лейн. Шоуто на Бродуей по-късно е превърнато в телевизионен филм - "Човекът, който дойде на вечеря" (2000 г.), в който участват и Лейн, и Смарт.

След като дебютира с малка роля в кримката Hoodlums (1980 г.), филмите никога няма да бъдат толкова силно място за Жан, колкото сцената или телевизията. Тя обаче демонстрира своята гъвкавост както в комедията, така и в драмата с второстепенни роли във филми като Flashpoint (1984), филма на Голди Хоун Protocol (1984), Fire with Fire (1986), Project X (1987), Mistress (1992), Edie & Pen (1996) и The Odd Couple II (1998). Жан завършва десетилетието с два независими филма - получава номинация за наградата "Независим дух" за ролята си на недобросъвестната майка на Сара Поли в "Guinevere" (1999 г.) и се снима за първи път в драмата за пътуване на майка и дъщеря "Forever Fabulous" (1999 г.) с участието на Дженифър Елис Кокс.

Оставайки изключително заета и през хилядолетието, Джийн печели награди "Еми" за гостуването си в ситкома "Фрейзър" (1993 г.) и получава още две номинации за "Еми" за силната си перманентна роля в криминалната драма "24" (2001 г.) с Кийфър Съдърланд. Участва и в редица други сериали с редовни/повторни роли в романтичната комедия "Свекърви" (2002); кримката "Районът" (2000); семейната комедия "Центърът на вселената" (2004) (с участието на Джон Гудман); анимационната програма "Ким Възможна" (2002) (като гласа на др. Ан Възможна); мистериозната комедия "Саманта кой?" (2007) с Кристина Апългейт в главната роля; обновения кримър "Хавай Файв-0" (2010) (като губернатор); криминалната драма "Законът на Хари" (2011); мрачния трилър "Фарго" (2014); екшън фантастичната драма "Легион" (2017) и детективския сериал "Маре от Ийстаун" (2021).

Сред по-скорошните филми са "Младежта в бунт" (2009), "Бари Мъндей" (2010), "Хоуп Спрингс" (2012), "Събуждане" (2013), "Уорън" (2014), "Мис Медоус" (2014), "Счетоводителят" (2016), "Самият живот" (2018) и "Собствениците на Брамптън" (2018).

Диагностицирана с юношески диабет на 13-годишна възраст, през годините Жан играе активна роля за повишаване на обществената осведоменост. Тя има две деца от покойния си съпруг Ричард - син Конър и осиновен син (от Китай) Форест. - И.И. превод