Бък Хенри / Buck Henry

Бък Хенри, роден Бък Хенри Зукерман, е един от най-остроумните и многопластови таланти в американската комедия – сценарист, актьор, режисьор и сатирик, чието влияние върху телевизията и киното продължава да се усеща и днес. Той е роден в Ню Йорк в семейство, в което изкуството и интелектът вървят ръка за ръка – баща му, генерал от Военновъздушните сили Пол Зукерман, по-късно става борсов посредник, а майка му е актрисата Рут Тейлър – звезда от нямото кино и една от прочутите „къпещи се красавици“ на Маκ Сенет.

Още като студент в *Dartmouth College* Хенри проявява необикновен талант към комедията и сарказма, пишейки за студентското списание *Jack-O-Lantern*, известно като „Jacko“. Сред неговите състуденти и съавтори тогава са бъдещи легенди като д-р Сюс и писателят Бъд Шулбърг. След кратко обучение във Военната академия „Харвард“, Хенри се увлича по актьорството и се появява в няколко малки роли на Бродуей, преди да бъде мобилизиран по време на Корейската война.

След завръщането си се присъединява към експерименталната театрална трупа *The Premise* в Ню Йорк, където усъвършенства уменията си в импровизацията. Това го отвежда в Холивуд, където през 60-те години започва да гради своя легендарен статут. Хенри се превръща в един от най-разпознаваемите комедийни гласове на своето време – съавтор на култовия сериал *Get Smart* (1965), създаден заедно с Мел Брукс. Сатиричният шпионски хумор и неподражаемите му реплики („Would you believe…?“) му носят награда „Еми“ и място сред великите сценаристи на епохата.

Преди това Бък вече се прочува с една от най-ексцентричните шеги в американската телевизионна история – измислената организация *Society for Indecency to Naked Animals*, чрез която той, под псевдоним, настоява животните да бъдат „достойно облечени“. Абсурдната кампания придобива национална популярност, докато един служител на CBS не го разпознава по време на интервю с Уолтър Кронкайт, с което мистификацията приключва.

В киното Бък Хенри оставя трайна следа като сценарист на *The Graduate* (1967) – филм, който се превръща в културен феномен и му носи номинация за „Оскар“. Той се появява и в самия филм като хотелски рецепционист в една от най-запомнящите се сцени. През 70-те продължава с успешни проекти – съавтор и сърежисьор с Уорън Бийти на *Heaven Can Wait* (1978), отново номиниран за „Оскар“.

Като актьор Хенри често избира самоиронични и странни роли – изиграва циничния полковник Корн в *Catch-22* (1970), психопат в *Candy* (1968), а в *Taking Off* на Милош Форман (1971) се появява в една от редките си главни роли като баща, търсещ избягалата си дъщеря.

Неговият стил – интелигентен, леко анархичен и изпълнен с бърз ум – оформя ново поколение хумористи, редом с Уди Алън и Алън Аркин. Въпреки няколко неуспешни телевизионни експеримента като *Captain Nice* и *Quark*, той остава един от символите на сатиричната епоха, любим гост в предаванията на Джони Карсън, Дейвид Летърман и Дик Кавет.

През годините Хенри продължава да работи неуморно и в телевизията, като редовен домакин на *Saturday Night Live*, където се превръща в любимец на публиката със своя остроумие и самоирония.

Бък Хенри умира на 8 януари 2020 г. в Лос Анджелис на 89-годишна възраст, оставяйки след себе си изключително наследство – човек, който превърна интелекта в изкуство, а комедията – в начин да се гледа на света с усмивка и прозрение.