Маделин Кан / Madeline Kahn

Маделин Кан е родена като Маделин Гейл Улфсън на 29 септември 1942 г. в Бостън, Масачузетс, в семейство с руски еврейски произход. Майка ѝ, Фрида Голдбърг (по-късно известна като Пола Кан), е едва тийнейджърка при нейното раждане, а баща ѝ, Бърнард Улфсън, е производител на облекла. Детството ѝ не е лесно – родителите ѝ се разделят рано, а Маделин прекарва част от младостта си между различни домове и училища. Въпреки това, още в гимназията открива призванието си – сцената.

След като завършва, Кан се записва в университета „Хофстра“, където учи музика и класическо пеене. Гласът ѝ, обучаван за опера, става нейн отличителен белег – богат, изразителен и изненадващо гъвкав. Тя участва в множество университетски постановки, а по-късно получава почетна докторска степен от Бостънската консерватория за приноса си към сценичните изкуства.

Пътят ѝ към големия екран започва през 60-те години с участия в театрални и телевизионни продукции, но истинският ѝ пробив идва с филма *Paper Moon* (1973) на Питър Богданович, където си партнира с Райън О’Нийл и малката Тейтъм О’Нийл. Ролята ѝ на фалшивата певица Трикси Делайт ѝ носи номинация за „Оскар“ за поддържаща актриса и я превръща в едно от най-ярките комедийни открития на десетилетието.

Само година по-късно Маделин Кан се превръща в муза на Мел Брукс – режисьора, който ще я направи легенда. В *Blazing Saddles* (1974) тя влиза в образа на кабаретната певица Лили фон Щуп – дръзка пародия на Марлен Дитрих, изиграна с шеметна самоирония и неподражаемо чувство за ритъм. Тази роля ѝ носи втора номинация за „Оскар“. Следват още триумфи под режисурата на Брукс – *Young Frankenstein* (1974), *High Anxiety* (1977) и *History of the World, Part I* (1981), които я утвърждават като кралицата на интелигентната комедия.

Освен във филмите, Кан се изявява успешно и на Бродуей, където получава признание за ролите си в мюзикъли като *On the Twentieth Century* и *Born Yesterday*. Тя е носителка на награда „Тони“ и се отличава с уникалната способност да съчетава музикален талант, комедиен тайминг и сценично присъствие.

В края на кариерата си Маделин Кан се завръща към телевизията, участвайки в сериала *Cosby* (1996), докато се бори с тежко заболяване. Въпреки диагнозата рак на яйчниците, тя продължава да работи и да вдъхновява колегите си с професионализъм и топлина.

Умира на 3 декември 1999 г. в Ню Йорк на 57-годишна възраст. Оставя след себе си не само поредица от незабравими филми, но и наследство от остроумие, човечност и артистичен финес, които я правят една от най-обичаните актриси в историята на американската комедия.