Резюме
Как се приема филмът
Зрелищни битки, но неубедителна история
"Наруто: Легенда за камъка на Геле" се харесва най-вече заради динамичните битки и по-впечатляващата анимация. Зрителите често открояват добрата хореография, плавните движения и умелото използване на светлина и сенки, които придават по-голям размах на екшън сцените.
Положително се приема присъствието на Шикамару, Гаара и Канкуро. Част от публиката определя сблъсъците с тяхно участие като най-запомнящите се моменти във филма. Темуджин също предизвиква интерес със своите убеждения и вътрешни противоречия, макар останалите нови персонажи да остават недостатъчно развити.
Най-сериозните забележки са към сюжета. За едни той е предвидим и следва добре познатата схема от поредицата, а за други е ненужно объркан и не успява да развие убедително по-амбициозните си идеи. Стремежът към утопия и цената на предполагаемия мир дават основа за по-съдържателна история, но според част от зрителите темата остава само загатната.
Мненията се разминават и при сравнението с първия филм. Някои виждат ясно подобрение в анимацията, действието и представянето на героите, докато други предпочитат предишното приключение заради по-подредения му разказ. Разочарование предизвикват ограниченото участие на Гаара и отсъствието на Темари, особено при включването на герои от Пясъчното село.
Това е приключение, насочено преди всичко към почитателите на "Наруто". Те вероятно ще оценят познатите герои и зрелищните двубои, докато незапознатите с поредицата може да останат по-слабо ангажирани с историята. Филмът предлага приятно жанрово забавление, но не успява напълно да разгърне добрите идеи, заложени в сюжета.
Коментари, мнения и ревюта