Резюме
Тя (Еманюел Рива) е френска актриса, която снима в Япония антивоенен филм в Хирошима. Той (Еиджи Окада) – архитект, който преспива една нощ с нея в хотела й. Сред нейните спомени за изживяната любов с немски войник през войната, се ражда новата любов, също тъй красива и също тъй безнадеждна...
Като преплита звук и образ, брутални документални кадри и нежни любовни сцени, минало и настояще, страст и отчаяние, Ален Рене създава един вълнуващ филм, който никога няма да бъде напълно оценен или разбран. “Хирошима, моя любов” трябва да бъде почувстван – а чувствата, които събужда, не се поддават на разбиране и обяснение. Приглушен и хипнотичен, той ни заставя да осъзнаем степента на неговия артистизъм и ни кара да се чувстваме като еретици в храм. Първият пълнометражен филм на Ален Рене е по сценарий на Маргьорит Дюрас, отличаващ се с музикален, омайващ диалог и една ключова фраза: "Правят се филми, които продават сапун. Защо един филм да не продава мир?". (Каталог на "Мюзик филм фест ’99", България)
"Хирошима, моя любов" е не само най-важният филм на френската нова вълна, но и толкова революционен за киното, колкото и "Гражданинът Кейн". Смесването на минало и бъдеще, образите, които контрапунктират поетичния диалог на Маргьорит Дюрас и оригиналната звукова партитура, в която се сливат музика и разказ, разчупва всички дотогавашни конвенции. Личната драма на любовниците е поставена на фона на масовото унищожение в Хирошима и провокира въпроса: "Как могат човешки същества да извършат всичко това?"
Като преплита звук и образ, брутални документални кадри и нежни любовни сцени, минало и настояще, страст и отчаяние, Ален Рене създава един вълнуващ филм, който никога няма да бъде напълно оценен или разбран. “Хирошима, моя любов” трябва да бъде почувстван – а чувствата, които събужда, не се поддават на разбиране и обяснение. Приглушен и хипнотичен, той ни заставя да осъзнаем степента на неговия артистизъм и ни кара да се чувстваме като еретици в храм. Първият пълнометражен филм на Ален Рене е по сценарий на Маргьорит Дюрас, отличаващ се с музикален, омайващ диалог и една ключова фраза: "Правят се филми, които продават сапун. Защо един филм да не продава мир?". (Каталог на "Мюзик филм фест ’99", България)
"Хирошима, моя любов" е не само най-важният филм на френската нова вълна, но и толкова революционен за киното, колкото и "Гражданинът Кейн". Смесването на минало и бъдеще, образите, които контрапунктират поетичния диалог на Маргьорит Дюрас и оригиналната звукова партитура, в която се сливат музика и разказ, разчупва всички дотогавашни конвенции. Личната драма на любовниците е поставена на фона на масовото унищожение в Хирошима и провокира въпроса: "Как могат човешки същества да извършат всичко това?"
Коментари, мнения и ревюта