Резюме
В Северна Франция, измъчвана от постоянни междуособици с бургундците и многогодишна война с британците, в обикновено селско семейство се ражда Жана д'Арк. На 12-годишна възраст тя за първи път познава божествената светлина и гласът, който й казва, че Бог й е поверил мисията да спаси Франция и да изгони британците. През пролетта на 1429 г. момичето стигна до крепостта на Лоара и успява да се срещне с краля. Владетелят се доверява на младата девойка и я поставя начело на отряда от рицари. Рицарите на Жана д'Арк освобождават един след друг няколко района във Франция...
Филмът е страхотен. Гледа се с удоволствие. В лентата няма специални скрити подтекстове, завоалирани и трудни за разкриване режисьорски ходове. Той просто разказва историята на едно момиче, превърнало се в истински символ на Франция. Простотата на този филм някъде дори граничи с наивност, някои диалози дори могат да предизвикат усмивка, както и героично-целомъдреното изобразяване на война, битките, дори екзекуция, където няма да видим вкус към насилие, който вече толкова често се среща в съвременното кино. Но въпреки тази наивност, характерите на героите са очертани изключително релефно и доста пълно разкрити. Централната фигура, разбира се, е Жана, изиграна от Ингрид Бергман, която играе просто невероятно! Всяко движение, дума, жест са отмерени и отработени, нищо излишно, но всички заедно дават един поразително реален, жив образ. В следващите два филма за Девата от Лотарингия - съответно с Лили Собиески и Мила Йовович, нито едната, нито другата, успяват да изиграят Жана толкова убедително, искрено, толкова много да се въплътят в образа. Ролята на И. Бергман, ако не е най-добрата, то една от най-добрите й. Останалите актьорски изпълнения също са впечатляващи. Щом крал Чарлз VII е изигран от Хосе Ферер, то той наистина е слаб, слабохарактерен, лесно поддаващ се на влияние човек. Щом епископ Кошон е изигран от Франсис Л. Съливан, то той веднага предизвиква отвращение, веднага щом го погледнете. И така всички останали роли, до епизодичните. Монументалната музика на Хюго Фридхофер очарова и завладява, всяка тема е много добре подбрана. Спечелилата Оскар работа на триото оператори се забелязва дори и от неопитно око. С една дума всичко в този филм е хубаво и с поднесено с вкус.
Филмът е страхотен. Гледа се с удоволствие. В лентата няма специални скрити подтекстове, завоалирани и трудни за разкриване режисьорски ходове. Той просто разказва историята на едно момиче, превърнало се в истински символ на Франция. Простотата на този филм някъде дори граничи с наивност, някои диалози дори могат да предизвикат усмивка, както и героично-целомъдреното изобразяване на война, битките, дори екзекуция, където няма да видим вкус към насилие, който вече толкова често се среща в съвременното кино. Но въпреки тази наивност, характерите на героите са очертани изключително релефно и доста пълно разкрити. Централната фигура, разбира се, е Жана, изиграна от Ингрид Бергман, която играе просто невероятно! Всяко движение, дума, жест са отмерени и отработени, нищо излишно, но всички заедно дават един поразително реален, жив образ. В следващите два филма за Девата от Лотарингия - съответно с Лили Собиески и Мила Йовович, нито едната, нито другата, успяват да изиграят Жана толкова убедително, искрено, толкова много да се въплътят в образа. Ролята на И. Бергман, ако не е най-добрата, то една от най-добрите й. Останалите актьорски изпълнения също са впечатляващи. Щом крал Чарлз VII е изигран от Хосе Ферер, то той наистина е слаб, слабохарактерен, лесно поддаващ се на влияние човек. Щом епископ Кошон е изигран от Франсис Л. Съливан, то той веднага предизвиква отвращение, веднага щом го погледнете. И така всички останали роли, до епизодичните. Монументалната музика на Хюго Фридхофер очарова и завладява, всяка тема е много добре подбрана. Спечелилата Оскар работа на триото оператори се забелязва дори и от неопитно око. С една дума всичко в този филм е хубаво и с поднесено с вкус.
Държава:
САЩ
Премиера: 11.11.1948 (Бразилия)
Коментари, мнения и ревюта