The Long Goodbye / Дългото сбогуване

"Дългото сбогуване" – бавна, свободна като форма версия на Робърт Олтман на последния велик роман на Реймънд Чандлър, пренася действието от 1953 г. в 1973-та, изтънчено критикувайки вечните ценности на Филип Марлоу. Мърлявият, небръснат и непрестанно пушещ детектив на Елиът Гулд е вечния неудачник, представен в бляскавата сцена, когато се опитва да пробута долнокачествена храна за домашни любимци на изпълнената си с презрение котка. Влачейки се през остатъка от сюжета на Чандлър, Гулд опитва да помогне на алкохолизиран писател тип “Хемингуей” (Стърлинг Хейдън сам написва сцените, в които играе) и да свали от своя единствен приятел обвинението в убийство. Великолепната музика на Джон Уилямс звучи в безкрайни вариации на основната тема, а много сцени са направо изумителни: жестокият гангстер Джарк Райдъл, който намира за необходимо да разбие бутилка кока-кола в лицето на любовницата си, озадачаващото самоубийство на Хейдън на плажа и вбесяващо циничната поанта (“И аз изгубих котката си”), която в крайна сметка превръща Марлоу в нещо като победител. Самият Арнолд Шварценегер има необявена в афиша епизодична роля като дребен гангстер. Олтман се грижи голяма част от най-важните моменти на действието да преминават почти незабележимо в ъгъла на рамката и обича да подчертава незначителни моменти със зрително и слухово въздействие в едно обляно от слънце пано на мръсотията на Лос Анджелис.