Резюме
Декември 1897, Париж. Едмон Ростан няма 30 години, а има две деца за които трябва да се грижи. Минават две години, откакто той не е написал нищо. В отчаяние обещава на великия Констан Коклен да напише нова героична и весела пиеса в стихове. Определят и датата на премиерата. Проблемът е, че Едмон все още има само името на пиесата - "Сирано дьо Бержерак". И той започва да пише, пренебрегвайки капризите на актриси, идиотските искания на продуцентите, ревността на съпругата му, любовните измами на най-добрия му приятел и въпреки факта, че никой не вярва в неговия успех, включително и в самия той.
Коментари, мнения и ревюта