Caesar Must Die / Цезар трябва да умре

Caesar Must Die е най-издържаният филм на братя Тавиани от Night Sun (1990) насам. Макар сюжетът му да е простичък – затворници от строго охранявания затвор „Ребиба” поставят Шекспировата пиеса „Юлий Цезар”, – той е зареден със забележителен арсенал от идеи. В началото ставаме свидетели на финала на успешното представление, а след това се връщаме назад към кастинга и репетициите. Макар да е дълъг едва 76 минути, за разлика от редица други заглавия с по-голямо времетраене, филмът притежава богатство и плътност благодарение на начина, по който братя Тавиани представят сложните взаимовръзки между живота и изкуството.Повечето от актьорите, които изпълняват ролите в пиесата, са мафиоти с доживотни присъди за убийства или наркотрафик. Те споделят как и защо усещат пиесата „Юлий Цезар” близка до себе си и своя живот. Освен това зрителят може да си направи изводи и от решението кои части от пиесата да останат извън представлението. Братя Тавиани си играят умело с редуването на реалния свят с този на изкуството, за да внушат, че нищо във филма им не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а смисълът винаги е в повече от една насоки.Шекспировата пиеса за отговорността, предателството и борбата за власт съответства не само на случващото се в затвора, но е и огледало на съвременния политически живот в Италия. Именно в това отношение Caesar Must Die е типичен за братя Тавиани филм – интелигентен разказ за разочарованието от неосъществените идеали, призив за опълчване срещу безкрайно повтарящите се утопии, но също така и загатващ за смисъла и цената на посвещаването на изкуството. Както заключава един затворник, когато се връща към ежедневието си след въодушевлението от възторжените овации: „Откакто открих изкуството, килията ми се превърна в истински затвор”.Джеф Андрюс, Тайм аут ЛондонНагради и номинацииБерлин ’12 – „Златна мечка” и наградата на Екуменическото жури; Давид на Донатело ’12 – Най-добър режисьор, монтаж (Роперто Перпиняни), филм, продуцент, звук (Брандо Моска и Бенито Алкимеде) и номинации за оператор, музика и сценарий; Европейски филмови награди ’12 – Номинации за наградата на публиката, най-добър режисьор, монтаж (Роберто Перпиняни) и филм; Филаделфия ’12 – Наградата на публиката – почетен диплом