Jefferson in Paris / Джеферсън в Париж

Стрийминг платформи

Все още не сме открили в коя стрийминг платформа е наличен филмът, но ще го направим :)

Резюме

Робинята, откраднала сърцето на президента. Третият президент на Америка отблизо. Апокрифна или действителна история... "Свободата не е играчка за деца, а привилегия на едно напълно зряло съзнание". Томас Джеферсън /за свободата/ "Ето как е тук. Хората играят на любов. Това е несериозно. В Италия е различно. Там, ние убиваме за това!" Мария Козуей /за Париж/ Една от най-спекулираните теми в американската история е дали Томас Джеферсън, в годините преди да стане президент, е имал връзка, и дори деца от прислужницата Сали Хемингс. Филмът проследява живота на Джеферсън в Париж като американски посланик във Франция по времето на Луи ХVІ и Мария Антоанета, отношенията с дъщерите му, приятелства и контакти на фона на започналата Френска революция. След смъртта на съпругата си Джеферсън/Ник Нолти/ пристига като посланик в Париж в бурно време. Наблюдава отблизо Френската революция и всички промени. Баща на шест дъщери, в Париж е най-голямата от тях, Патси /Гуинет Полтроу/, майка на 12 деца - забележително за времето си. Разбиране и любов в Париж Джефесън получава от красивата Мария Козуей /Грета Скаки/- италианка, омъжена за английски благородник и художник. Но в името на семейството прекратява тази многообещаваща връзка. Една от дъщерите му умира във Вирджиния и той очаква пристигането на най-малката си дъщеря, придружена от своята прислужница Сали Хемингс /Тренди Нютън/. 15-годишната цветнокожа робиня много напомня за починалата му съпруга, което го привлича. Той започва дълга вързка с Хемингс и според слуховете, имат и деца. Режисьорът Джеймс Айвъри и сценаристката Рут Прауър Джабвала представят портрет на сложната и противоречива личност на Томас Джеферсън. Третият президент на Америка /след Бенджамин Франклин/, подписал прочутата Декларация за независимостта, независимо от това, че самият той държи роби-прислужници. Факт, който кара историците да смятат този "демократичен" политически акт за смущаващо противоречив. Номинация "Златна палма" за филма на Джеймс Айвъри от Филмовия фестивал в Кан /1995/