Резюме
Писател на хорър романи пристига в ирландска странноприемница, за да изпълни личен ритуал - да разпръсне праха на родителите си на място, което има значение за семейството му. Той очаква тишина, спомени и някакъв вид затваряне на раната. Вместо това попада в атмосфера, която сякаш е излязла от собствените му книги: глуха провинциална изолация, странни погледи от местните и усещане, че стените "помнят".
Той не знае, че имотът носи лоша слава - според легендите там броди вещица, а нощите са пропити с неща, за които никой не иска да говори на глас. Колкото повече се опитва да остане рационален, толкова по-упорито дребните знаци се натрупват: шепот в коридорите, необясними съвпадения и усещане, че някой (или нещо) го наблюдава… точно когато е най-уязвим.
"Хокум" е атмосферeн фолк-хорър за скръбта като врата към свръхестественото - и за момента, в който човек тръгва да се сбогува… и вместо това събужда нещо, което не иска да бъде оставено в покой.
Той не знае, че имотът носи лоша слава - според легендите там броди вещица, а нощите са пропити с неща, за които никой не иска да говори на глас. Колкото повече се опитва да остане рационален, толкова по-упорито дребните знаци се натрупват: шепот в коридорите, необясними съвпадения и усещане, че някой (или нещо) го наблюдава… точно когато е най-уязвим.
"Хокум" е атмосферeн фолк-хорър за скръбта като врата към свръхестественото - и за момента, в който човек тръгва да се сбогува… и вместо това събужда нещо, което не иска да бъде оставено в покой.
Коментари, мнения и ревюта