Backrooms / Задните стаи

"Задните стаи" плаши с атмосфера, но оставя усещане за недовършена история

Като хорър "Задните стаи" до голяма степен дава на публиката онова, което обещава - безкрайни коридори, неприятна тишина, болнаво осветление и постоянно усещане, че зад следващия ъгъл има нещо нередно. Филмът разчита повече на психологически натиск и страх от неизвестното, отколкото на поредица от внезапни стряскания.

Именно атмосферата е най-често хваленият му елемент. Зрителите открояват операторската работа, дизайна на лабиринта, звука от лампите и начина, по който празните пространства постепенно започват да изглеждат като жив и враждебен организъм. Дори когато на екрана не се случва много, първата половина успява да поддържа напрежението чрез очакването, че реалността всеки момент ще се разпадне.

Към визуалната страна почти няма сериозни възражения. Жълтеникавите помещения, повтарящите се текстури и смесването на традиционно заснемане с кадри, наподобяващи открит видеозапис, създават отличима самоличност. За почитателите на интернет феномена това изглежда като убедително пренасяне на познатия свят на голям екран.

Положително се приемат и изпълненията на Чиуетел Еджиофор и Ренате Рейнсве. Двамата придават човешка тежест на историята и помагат на филма да бъде нещо повече от разходка из зловещ декор. Част от публиката вижда в случващото се разказ за травма, вина, памет и постепенно емоционално разпадане.

Най-големият проблем идва, когато първоначалното любопитство трябва да се превърне в завършена история. Много зрители остават с впечатлението, че филмът достига най-силната си точка прекалено рано, а след това започва да се върти в кръг. Натрупват се загадки и идеи, но малко от тях получават достатъчно развитие.

Особено спорен е финалът. Според част от реакциите той не просто е рязък, а изглежда така, сякаш липсва цял последен акт. Вместо героите и конфликтите да достигнат естествен завършек, историята внезапно прекъсва точно когато се очаква кулминацията. Други зрители са по-благосклонни и приемат отворения край като част от мистерията, но дори сред положителните мнения често се среща усещането, че заключението е могло да бъде по-силно.

Филмът разделя публиката и по отношение на това колко трябва да бъде обяснено. Запознатите с оригиналните видеа и митологията около Задните стаи по-лесно приемат неяснотите и скритите препратки. За зрителите, които се срещат с концепцията за първи път, липсата на отговори може да изглежда не толкова загадъчна, колкото недоразработена.

"Задните стаи" ще допадне най-вече на любителите на бавния психологически хорър, лиминалните пространства и филмите, които поставят настроението над традиционния сюжет. Търсещите ясна история, добре оформена кулминация и категоричен финал вероятно ще останат разочаровани.

В крайна сметка реакциите очертават впечатляващ и необичаен жанров експеримент, който изглежда по-завършен визуално, отколкото драматургично. "Задните стаи" успява да създаде свят, в който е неприятно да останеш, но не успява напълно да покаже накъде води изходът от него.