Playtime / Време за игра

„Време за игра“ (Playtime, 1967) е визуален шедьовър на Жак Тати и едно от най-амбициозните произведения в историята на френското кино. Ексцентричният Мосю Юло, вечният герой на Тати, пристига в Париж, за да се срещне с американски бизнесмен, но се изгубва в лабиринта на модерната архитектура – свят от стъкло, метал и бездушен дизайн, където технологиите уж улесняват живота, но всъщност го превръщат в абсурд.

Докато група американски туристи обикалят града, Юло се превръща в невинен катализатор на хаос и човешко оживление сред стерилната урбанистична среда. „Време за игра“ е хипнотична комедия без почти никакъв диалог – симфония от звуци, движения и визуални геги, в която Тати изследва сблъсъка между човечността и безличния модернизъм. Резултатът е поетична, смешна и дълбоко съвременна сатира, която превръща всеки детайл в част от голямата комедия на живота.