Резюме
Когато Ана – амбициозна млада американка – заминава за Оксфордския университет, за да осъществи детската си мечта, животът ѝ изглежда подреден и планиран до последния детайл. Но всичко се променя, когато среща обаятелен и умен местен младеж, който не само преобръща представите ѝ за света, но променя съдбата и на двама им.
На фона на древните стени на Оксфорд, между сблъсък на култури, амбиции и чувства, започва история, която ще постави на изпитание сърцето, избора и пътя, по който поемат.
На фона на древните стени на Оксфорд, между сблъсък на култури, амбиции и чувства, започва история, която ще постави на изпитание сърцето, избора и пътя, по който поемат.
Държава:
САЩ
Премиера: 01.08.2025 (САЩ)
Общност
Виж активността
Последни действия с този филм
Зрители, които го гледат, препоръчват или добавят в своя дневник.
Коментари, мнения и ревюта
За да изпратиш коментар, трябва да си влязъл в системата!
Вход
6/10 Американка в Оксфорд
Клиширан, но гледаем романс, в който самоуверена нюйоркчанка (Карсън) отива да учи в Оксфорд, преди да се завърне към „сигурна“ кариера като финансов анализатор в Щатите. Но пътят ѝ се променя след среща с любовта и изправяне пред загуба.
Филмът избягва трудните разговори и предпочита лесни решения на сюжетните конфликти. Това не го прави непременно слаб, но определено му липсва дълбочина и емоционален заряд. Актьорската игра е неравномерна – главните герои са симпатични и имат добра химия, но най-силното изпълнение идва от Скот, който макар и с ограничено екранно време, прави зрелия образ на баща, изправен пред неописуема загуба, наистина запомнящ се.
По сюжет и реализация филмът напомня романтичните продукции на Hallmark или MyTime – без груб език, без голота (макар да има доста намеци), и без риск да обиди някого. Като цяло – лек и приятен филм за неангажиращо гледане, без особена драма или тежест.
7/10 Не очаквайте лека романтична комедия! Но си заслужава!
Очаквах с интерес „Моята година в Оксфорд“ – най-вече заради двамата главни актьори, които харесвам от други филми – но не влязох с големи очаквания. В крайна сметка, сюжетът се оказа доста предвидим. Честно казано, самото заглавие издава накъде отиват нещата. Надявах се на нещо по-различно, затова останах малко разочарен.
Но трябва да призная – филмът ме докосна, защото не предлага онзи „перфектен кинофинал“, а залага на емоционален реализъм, с който всички се сблъскваме в някакъв момент. Актьорската игра беше добра, а в сценария има и няколко сполучливи хумористични моменти.
Това не е лек романтичен филм, така че – не забравяйте кърпичките.
6/10 „Емили в Оксфорд?“
My Oxford Year отчаяно се стреми да бъде романтичната драма на 21-ви век – онази, която ще ви остави със сълзи на очи. За съжаление, сюжетът е толкова предвидим и изкуствено нагласен, че ще развълнува само най-сантименталните зрители. В най-добрия случай филмът напомня на Емили в Париж: Филмът.
София Карсън като Ана прилича малко на Лили Колинс, но ѝ липсва същият чар, харизма и способност да носи абсурдни тоалети със стил. По-добре се справя Кори Майлкрист, който в ролята на Джейми носи нещо от атмосферата на Монгомъри Клифт и без съмнение краде шоуто – макар и да изглежда като най-здравия онкоболен в историята на киното.
Дъгрей Скот заслужава специални овации за това, че внася искрени емоции като бащата на Джейми. Прекрасни локации и силен второстепенен каст почти компенсират лавината от клишета. Но най-вероятно ще ги разпознаете още в първите десет минути.