Резюме
Материалисти ни запознава с успешната нюйоркска сватовница Луси (Джонсън), която се оказва в центъра на любовен триъгълник между харизматичния милионер Хари (Паскал) и Джон (Евънс) — неин бивш приятел и трудно свързващ двата края актьор. Изключително прагматична, Луси, която използва аналитичен подход в работата си, оценявайки потенциалните партньори по конкретни критерии, е поставена пред труден избор – между финансовата стабилност и несигурността на неподправената любов.
Общност
Виж активността
Последни действия с този филм
Зрители, които го гледат, препоръчват или добавят в своя дневник.
Коментари, мнения и ревюта
За да изпратиш коментар, трябва да си влязъл в системата!
Вход
10/10 Разбито и препълнено сърце – в най-добрия смисъл
Очаквах интелигентна романтична комедия, но филмът направо ми отвори гърдите и остави сърцето ми на показ. Materialists не е типичната лъскава любовна история – суров, истински и болезнено актуален поглед върху начина, по който обичаме и избираме партньори в днешно време, особено когато си мислим, че вече всичко ни е ясно.
Кастингът? Перфектен. Просто шедьовър. Дакота Джонсън е многопластова, уязвима и изключително истинска в ролята на Луси. Педро Паскал е неустоим. А Крис Евънс като Джон? Напълно разтапящ. Внася тиха дълбочина, която удря без да вика – с поглед, с пауза, със сдържана емоция, която оставя следа. Ще мисля за героя му още дълго.
Визуално филмът е великолепен – пълен с малки, истински детайли, които не изглеждат сценично, а като част от нечий живот. Диалозите са толкова естествени, че не звучат като писани за ефект – просто звучат вярно.
Materialists е не просто любовен триъгълник – това е прецизно написана история за разликата между това, което искаме, и това, от което имаме нужда. И колко ужасяващо е да изберем себе си.
Гледайте го. Вземете си кърпички. И не си планирайте нищо след това – ще ви трябва време, за да останете насаме с усещането.
6/10 Скука...
Дакота Джонсън сякаш чете репликите си от лист, сложен пред нея. Гласът ѝ е монотонен, емоциите — напълно липсват. Дори Педро Паскал изглежда подтиснат в тази роля. Сякаш режисьорката Селин Сон е опитала да създаде дълбок и трогателен филм, но посланието просто не достига до зрителя.
Филмът беше рекламиран като романтична комедия, което допълнително разочарова, когато се оказа, че не е такъв. Дори това би могло да се прости, ако историята беше наистина вълнуваща, но слабото актьорско изпълнение и неубедителният опит за „дълбочина“ превърнаха преживяването в скука.
Всеки друг вместо Дакота щеше да се справи по-добре. Следващия път избирайте Дейзи Едгар-Джоунс.