The Ten Commandments / Десетте Божи заповеди

Стрийминг платформи

Все още не сме открили в коя стрийминг платформа е наличен филмът, но ще го направим :)

Резюме

Първата част разказва историята на Моисей, който води евреите от Египет към Обетованата земя, получаването на плочите от Бог и поклонението пред златния телец. Втората част показва важността на заповедите в съвременния живот чрез история, развиваща се в Сан Франциско. Двама братя, съперници за любовта на Мери, влизат в конфликт, когато Джон открива, че Дан е спестявал материали, за да построи катедрала...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Филмът на Сесил Б. Демил от 1923 г. е бележит за режисьора. Въпреки че технически не е първият му исторически епос, това е първият му библейски и първият му финансово успешен епос. Лентата се появява в разгара на прехода му от живия, остроумен режисьор на фарсове и секси романтични комедии с чувствителност от епохата на джаза към лишения от хумор Де Мил на епосите, където той едновременно става по-зловещ и по-набожен, веселейки се на греховете на своите герои и след това ги наказва, за да даде урок за всички нас. Де Мил прекарва само 45 минути в древен Египет с Моисей Законодателя, който вече е донесъл на страната девет тегоби, а после унищожава плочите пред лицето на богохулните свои последователи. После се потапяме в настоящето (20-те години на миналия век), за да открием побеляла възрастна майка, която чете от Библията на двамата си сина, единият вглъбен в урока й (Ричард Дикс като Джон, скромен дърводелец), а другият е неспокойно, модерно и циничен младеж от епохата на джаза (Род Ла Рок в ролята на Дан), който е отегчен от библейските уроци. „Вече никой не вярва в тези заповеди“, подиграва се той и се жени за друго модерно момиче (Беатрис Джой като Мери) с обещание „да живеем живота си по нашия собствен езически начин“. Има много упадък и в двете части на филма двойнствена идентичност, от оргиите на съгрешилите и истеричните им купони с богохулството с фалшивия идол до Дан, систематично нарушаващ всичките десет заповеди в бързото си издигане до богатство като корумпиран предприемач, чието възмездие идва, когато построява църква с некачествен бетон. Но запазената марка на чувствителността на Де Мил (наслаждавай се на греха, а после наказвайки нарушителите на морала) в двете части илюстрира от какво се е отказал Де Мил при превръщането си в режисьор на епични филми. Частта с Моисей в Светите земи е малко повече от епична версия на библейско представление. Трудена, скована и и старомодна е тя в стил Дейвид У. Грифит, но Де Мил е шоумен и той прави шоу на тези иначе вълнуващи илюстрации на библейски истории със зашеметяващи специални ефекти: разделянето на Червено море (използвайки същите техники, както направи 30 години по-късно във филма си от 1956 г.). Съвременната част, напротив, е по-ярка, по-бърза, движена от темпото на живот през 20-те години и живата енергия на героите от ерата на джаза. И нека си признаем, по-забавно е да гледаш Дан, който е неморален, изневерява и подкупва, отколкото да гледаш как добрият му брат Джон се опитва да измъкне от пропастта към която се е насочил. Но в края на краищата това е морален урок и независимо дали е Божията ръка или просто кармата се връща към него, Дан е обречен да плати за греховете си и Де Мил прави наказанието си толкова вълнуващо, колкото и предишната част