Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Десетилетия след събитията от оригиналните филми, нова глава се разгръща в света на карате. Когато младо момче от Лос Анджелис се мести с майка си в Китай, то попада в свят на културни сблъсъци, стари традиции и опасни улични бойци. Там среща мистериозен, но мъдър учител, който му разкрива не само бойните изкуства, но и пътя към самоувереността, уважението и баланса.
Докато в сянката на стари съперничества се завръщат познати лица и духът на миналото оживява, новото поколение трябва да се изправи срещу собствени демони. За да победи истински, героят ще трябва да разбере, че най-голямата битка не е срещу другите… а със самия себе си.
Държава:
2/10 Истинско разочарование
Това беше ужасно. Останах изключително разочарован. Гледах филма и още по време на прожекцията исках да си тръгна. Чувствам се излъган – това не беше онзи тип карате, който очаквах. Всичко беше хаотично, объркано и далеч под нивото, което един филм би трябвало да предлага.
Попитах децата какво мислят, а те просто казаха, че не им е харесал – напуснахме салона веднага след края. Сюжетът беше пълен с клишета – финалът се разгадава още в първите минути.
Честно казано, трейлърът създаваше по-добро впечатление от самия филм. Ако обмисляте да го гледате – помислете добре. Аз определено няма да го препоръчам на никого.
7/10 – Следващото Карате хлапе
Филмът е критикуван за бързото си темпо, но всъщност усещането беше, че е по-дълъг, отколкото реално е. Ли Чън е страхотен герой, а филмът успява да постави солидна основа за бъдещите събития.
Действието е динамично, визуалните ефекти са впечатляващи, музиката е отлична – цялостното преживяване е просто забавно.
Конър е сравнително добър злодей, но не е нещо запомнящо се. Той е типичният побойник, а сблъсъкът му с Ли беше неизбежен.
Историята на моменти липсваше дълбочина и определено щеше да се възползва от още 20 минути развитие. Присъствието на Даниел ЛаРусо беше неубедително – появи се чак втората половина на филма и ролята му беше минимална.
6/10 Karate Kid: Legends – Искаше да бъде нещо специално, но се изгуби по пътя
На теория, Karate Kid: Legends има интересна идея — да продължи нишката от Cobra Kai и да я обвърже с ребута от 2010 г. Но на практика се получава нещо като маркетингова среща, маскирана като филм. Опитва се да бъде емоционално продължение, но звучи кухо и без посока.
Legends не успява да улови духа на първите сезони на Cobra Kai, когато историята беше съсредоточена върху героите, а не върху клишета. Вместо това, филмът смесва различни вселени — оригиналната сага и ребута с Джеки Чан и Джейдън Смит — което създава конфликт, а не синергия. Резултатът е хаотичен, без ясен тон или фокус.
Новият герой е прекалено добър от самото начало, напрежението липсва, а познатите елементи — училище, гадже, хулигани — изглеждат преразказани, а не преосмислени. Завръщането на Ралф Мачио като Даниел ЛаРусо е приятно, но сценарият не му дава шанс да блесне — повече символ, отколкото реална роля.
Да, филмът не е лош — може да се гледа, има моменти. Но се усеща като пропуснат шанс. Вместо да се върне към искреността, която направи оригинала вечен, той се лута между франчайз тактика и повърхностни емоции.
Поуката: Сърцето на The Karate Kid никога не е било в боя, а в сериозността, с която историята се разказваше. Legends се опита, но не успя.
P.S. Ралф Мачио, ако четеш това — за нас винаги ще си истинският Karate Kid.