Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Носферату – симфония на ужаса е замислен и реализиран като неофициална екранизация на Дракула на Брам Стокър, като някои детайли и имена от романа са променени, включително и това на граф Дракула, който става граф Орлок. Въпреки тези разлики, наследниците на Стокър завеждат дело срещу продукцията, което печелят и съдът постановява всички копия на филма да бъдат унищожени. За щастие, част от тях оцеляват и Носферату остава за поколенията, пленявайки въображението както на зрителите, така и на множество творци, сред които и големият Вернер Херцог, който през 1979 г. отдава почит на шедьовъра на Мурнау с Носферату – призракът на нощта.
Държава: United States, United Kingdom, Hungary
6/10 – Не ме впечатли
Обикновено харесвам филмите на Робърт Егърс – умеят да те потопят в зловеща атмосфера, която те преследва дълго след края. Но неговият „Носферату“ просто не сработи при мен.
Ритъмът беше болезнено бавен – не напрегнат, а направо отегчителен. Историята сякаш се движеше по инерция, без обичайната искра, която Егърс влага.
За капак, всеки път като виждах Носферату, не можех да спра да го свързвам с Д-р Роботник от „Соник“. Знам, че не е честно, но приликата беше толкова разсейваща, че се забавлявах повече, отколкото се ужасявах.
В крайна сметка, филмът няма онази сурова енергия, която прави другите проекти на Егърс толкова въздействащи. Вместо да изляза от киното разтърсен, си тръгнах разочарован.
8/10 Зловещо красиво
Nosferatu на Робърт Егърс е мрачен, ужасяващ и изненадващо красив филм. Впечатлява с готическа атмосфера, спираща дъха кинематография и внимателно изградена визия. Декорите, костюмите и ефектите – както CGI, така и практични – създават свят, в който потъваш изцяло.
Актьорската игра е силна – Лили-Роуз Деп блести в ролята си, а Вилем Дефо носи енергия в по-бавната втора половина. Единствената по-слаба брънка е Бил Скарсгард, който можеше да внесе повече емоция в образа на Орлок.
Сюжетът, вдъхновен от Дракула и оригиналния Nosferatu, е мрачен, но балансиран. И макар да се проточва на моменти, Егърс умело задържа интереса до края.
Мрачен, стилен и дълбоко атмосферичен – това е Nosferatu, какъвто не сме виждали досега.