Le Havre / Хавър

Стрийминг платформи

Все още не сме открили в коя стрийминг платформа е наличен филмът, но ще го направим :)

Резюме

Филмът разказва историята на ваксаджия, който се опитва да отгледа имигрантско дете във френското крайбрежно градче Хавър. Това е втората продукция на Аки Каурисмаки, която той снима във Франция след „Живот на бохем” през 1992-ра. Бюджетът на лентата е доста висок за пестеливите откъм действия филми на финландеца – почти 4 милиона евро. Голяма част от участниците са местни жители от Хавър. Премиерата на филма е по време на фестивала в Кан, където за пореден път Каурисмаки е включен в Официалната селекция. През 2002-ра „Мъжът без минало” спечели цели 3 награди от фестивала в Кан.НАГРАДИ И НОМИНАЦИИИЗБРАНИКан ’11 – Награда на ФИПРЕССИ, награда на журито „Palm Dog”, награда на Екуменическото жури – специален диплом и номинация за „Златна палма”Чикаго ’11 – „Златен Хюго” за най-добър чуждоезичен филмРейкявик ’11 – Награда на публикатаСателит ’11 – Номинация за най-добър филм и чуждоезичен филмСезар ’12 – Номинация за най-добър филм, режисьор и дизайн на продукцияДавид на Донатело ’12 – Номинация за най-добър европейски филмЕвропейски филмови награди ’11 – Номинация за най-добър филм, режисьор, сценарий и най-добър актьор (Андре Вилмс)Марсел Маркс, бивш писател и известен бохем, се е оттеглил в доброволно изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Там се е сближил с местните хора в качеството си на честен, но не и проспериращ ваксаджия. Погребал мечтите си за литературен успех, той живее щастливо в триъгълника, който образуват любимият му бар, работата и съпругата му Арлети. Неочаквано обаче съдбата му изпраща малолетен бежанец, емигрант от Африка, а тежка болест приковава Арлети на легло.Марсел трябва да се изправи срещу стената на човешкото безразличие с единственото оръжие, с което разполага – вродения си оптимизъм и непоклатимата солидарност на хората от квартала. Врагът му е сляпата държавна машина на Запада в лицето на полицията, която с всеки изминал миг се приближава към бежанеца. Време е Марсел да лъсне обувките си и да оголи зъбите си.„Периодът във всеки филм може винаги да се определи по автомобилите, които се виждат. Фактът, че хората пушат по баровете, препраща към 2007 г. или по-рано, но не прекалено рано. Ако трябва да помисля за стила на филма, предполагам, че е опит за пресъздаване на неореализъм по френски. Усеща се присъстието на Виторио де Сика и Чезаре Дзаватини, а аз се опитвам да добавя и щипка Марсел Карне или Жак Бекер. Началната точка – моята и на самия град – е абсолютно бял лист. Върху него може да се създаде филм тип Мелвил или нещо като Чудо в Милано, или нещо между двете. Не съм избирал жанра, просто започнах да пиша и накрая излезе една безсрамно оптимистична приказка.“Аки Каурисмаки за FilmComment.com