Trishna / Тришна

От Баровки до Секс игри гимназията се превърна в подходящо място на действие за комуникирането на консервативните морални норми от класическите романи в съвременността. В Тришна обаче Майкъл Уинтърботъм намира вдъхновяваща алтернатива, като поставя Тес от рода Д’Арбървил в днешна Индия, където викторианският характер на любовната трагедия на Томас Харди все още звучи твърде модерно. Страстната Фрейда Пинто е звездата във филма, който минава покрай традициите на Болувид, без съвсем да ги приема, защото слива натуралистичния стил на Уинтърботъм със страхотните песни на Амит Триведи.Подобно и на други режисьори, които са си и сценаристи, Майкъл Уинтърботъм успява да изгради интересна кариера, без да се повтаря, най-вече защото отказва да навлиза в утвърдените жанрове и за сметка на това разказва всякакви истории, които му привличат вниманието. В лицето на Томас Харди режисьорът открива творец, който пресъздава превратния момент в историята, когато модерният живот в града замества старите обществени порядки. Уинтърботъм осъзнава, че катаклизмите, разтърсили Уесекс в края на 19-и век, се повтарят в различно време на различни места по земята. Именно на тази идея стъпва неговият филм, който се превръща в най-добрата екранизация – тази, която не се стреми да бъде дълбоко вярна в сюжетно отношение на литературния си първоизточник, а да пренесе най-важните теми от оригинала.Красивата млада героиня е от беден произход – тя е най-голямата дъщеря на селско семейство. Когато баща й пострадва при катастрофа с джип, Тришна приема поканата на красив непознат – колежанина с големи очи Джай Сингх (Риз Ахмед), да работи в луксозния хотел на баща му. Класовите различия помагат на Джай. Успехът на баща му му позволява да насочи живота си в каквато си пожелае посока, докато семейството на Тришна може да разчита само на нейната надница за прехраната си. Неравенството между двамата в общество, което все още практикува уговорените бракове и има различни стандарти за мъжете и жените, лежи в основата на трагедията на забележителната млада жена.Питър Дебрюге, сп. „Варайъти”