Даниел Крейг призна: „Треперех“ на снимачната площадка на „Мюнхен“ – и причината е Спилбърг

| |

снимка: Universal/Courtesy Everett Collection

Ти представяш ли си Джеймс Бонд… да е уплашен? Не от злодей, не от куршуми, а от един човек зад камерата. Даниел Крейг току-що каза нещо много човешко за „Мюнхен“ – и точно затова думите му удрят право в целта.

В разговор за най-новото му приключение като Беноа Блан (в Wake Up Dead Man) Крейг се връща към 2005 г. и признава, че по време на снимките на „Мюнхен“ е бил „ужасен“ през по-голямата част от времето. Причината е проста: работел е със Стивън Спилбърг. И според него това било „огромен урок“, от онези, които те държат буден вечер, но после ти остават за цял живот.

Интересен детайл е, че Крейг снима „Мюнхен“ през лятото на 2005-а, още преди светът официално да разбере, че той ще е следващият Джеймс Бонд. Тогава го познавахме най-вече от Tomb Raider и Layer Cake – а Стивън Спилбърг го хвърля в международен ансамбъл, воден от Ерик Бана. Крейг играе Стив – шофьора в екипа, който преследва организаторите на атентата от Олимпиадата през 1972 г.

Самият филм „Мюнхен“ винаги е бил „опасен“ – не като екшън, а като тема. Историята за отмъщението, моралната цена и порочния кръг на насилието раздели мненията още при излизането си. Филмът получи 5 номинации за „Оскар“ (включително за най-добър филм и режисура), но остана с празни ръце – година, която още се обсъжда, защото Crash взе голямата награда.

И ето го големият обрат: две десетилетия по-късно „Мюнхен“ отново се гледа през нови очи. След атаките от 7 октомври и войната в Газа хората пак го вадят от архива – не като „стар филм на Спилбърг“, а като болезнено актуален коментар за това как отмъщението не затваря рани, а ги разкъсва още повече. Крейг дори свързва усещането от снимките с реалността тогава – 7/7 атентатите в Лондон са били съвсем пресни и всичко е било „до кокала“.

Най-киното в цялата история е как Крейг описва Спилбърг на терен: човек, който идва в първия снимачен ден и си тръгва в последния. Традиция още от Jaws, защото, по думите му, Спилбърг се страхувал, че екипът ще го „убие“ накрая. Черен хумор, да, но и онзи тип дисциплина, която прави трилъра да работи като часовник.

Според мен това признание на Даниел Крейг е страхотна новина за феновете – не защото е пикантна клюка, а защото ни напомня колко жива е магията на голямото кино. „Мюнхен“ не е филм, който „се харесва лесно“, но точно затова е ценен: кара те да се питаш докъде стигаш, когато болката ти диктува правилата. А когато актьор като Крейг казва, че е гледал Спилбърг като „майсторски клас“, това е знак: тук не говорим за поредната историческа драма, а за кино, което се е снимало с нерв, страх и абсолютна концентрация.

За нас в България „Мюнхен“ е от онези заглавия, които мнозина са гледали „някога“, но рядко се връщат към тях. А истината е, че филмът стои различно днес – особено ако го пуснеш с добри субтитри и го гледаш като трилър с морална дилема, а не като политически спор. Ако стрийминг платформите у нас го завъртят отново (или ако се появи в каталози/пакети, които следиш), това е точният момент да му дадеш втори шанс.