
Хълк Хоган (Тери Болеа) е първата истинска мегазвезда на професионалния кеч – дори хора, които никога не са гледали WWE, знаят кой е. През 80-те и 90-те той не само пълни залите, но и прави нещо ново за тогава: кечист, който се опитва да стане филмова звезда.
Резултатът? Много неравна филмография – от тотални катастрофи, през guilty pleasure заглавия, до няколко наистина запомнящи се участия. По-долу събираме игралните филми на Hulk Hogan (без кратки cameo участия като самия себе си) и ги подреждаме от най-лошите към най-добрите.

„Little Hercules“ е последният по-сериозен опит на Hogan в киното. Филмът е семейно фентъзи около детето-феномен Richard Sandrak – млад Херкулес, който слиза от Олимп и решава да открие живота на Земята… в Бърбанк, Калифорния.
Историята е изтъркана „fish-out-of-water“ комедия, актьорската игра на младия главен герой е дървена, а визуалните ефекти изглеждат като от училищна пиеса. Hogan е в ролята на Зевс, с костюм, който спокойно може да е взет от гимназиален театър, и прекалява с мимики и жестове, за да може после да му „сложат“ светкавици на ръцете. Като визитка „какво правеше Hulk Hogan в края на филмовата си кариера“ – доста тъжно.

„McCinsey's Island“ се опитва да повтори усещането на „Thunder in Paradise“ – тропически остров, съкровище, стар таен агент и гонка до златото. Hogan е в ролята на Joe McGrai, бивш агент, който се забърква в състезание за заровено богатство.
На теория звучи забавно, но на практика изглежда евтино и хаотично. Дори присъствието на Grace Jones и колегата кечист Paul „Big Show“ Wight не спасява положението. Когато не могат да изпишат правилно и фамилията на Big Show в надписите, е ясно колко внимание е отделено на продукцията.

Четвъртият филм от поредицата „3 Ninjas“ вкарва Hogan като Dave Dragon – звезда от детско ТВ шоу, което децата в историята обожават. Когато престъпници превземат увеселителен парк, той се съюзява с малките нинджа-герои.
Филмът има легендарните 0% в Rotten Tomatoes и реално е слаб и като екшън, и като комедия. Въпреки това ролята на Hogan работи учудващо прилично: той е харизматичен като телевизионен герой, който е „отминал зенита си“, и умее леко да се пошегува със собствения си имидж – нещо, което рядко си позволява в други филми.

„The Ultimate Weapon“ показва какъв тип кино е пропуснал Hogan в края на 80-те. Това е директно-на-видео екшън от старата школа – много оръжия, много експлозии и сравнително проста история.
Hogan играе наемник, който влиза в сблъсък с ИРА, след като получава задача да унищожи техен оръжеен склад. Сюжетът е просто повод да го гледаме с камуфлажна униформа, пистолети и ножове. Ако харесвате евтини 90’s екшъни, филмът върви прилично, но усещането е, че подобни ленти са закъснели поне с едно десетилетие.

„Assault on Death Mountain“ е вторият от двете TV-филмчета на TNT, свързани с WCW и рекламирани като „Nitro Originals“. Hogan отново е в ролята на Mike McBride – наемник, който този път трябва да предотврати терористична атака срещу Сиатъл.
Лентата е типичен телевизионен екшън от края на 90-те – прилична, но осезаемо по-слаба от предшественика си. Някои от по-интересните актьори от първия филм отсъстват и това се усеща. Все пак, като B-movie с много мускули, престрелки и клишета, „Assault on Death Mountain“ върши работа.

Всеки екшън герой минава през етап „мачо тип, който гледа деца“ – Arnold има „Kindergarten Cop“, Vin Diesel – „The Pacifier“, Dwayne Johnson – „Tooth Fairy“, а Hogan – „Mr. Nanny“.
Тук той е Sean Armstrong – бивш кечист, превърнал се в бодигард, който трябва да пази децата на богат шеф на оръжейна фирма. Разбира се, вместо престрелки получаваме много пакости, падания и унижения за големия мачо. Сюжетът е предвидим, но Hogan има добър усет за физическа комедия и успява да извади няколко истински смешни момента. Интересното е, че това е една от по-слабите му семейни комедии – което означава, че по-нататък в списъка става по-добре.

„Santa with Muscles“ е опитът на Hogan да се запише в коледните филми. Богат бодибилдър, облечен като Дядо Коледа, удря главата си и се събужда, убеден, че наистина е Santa.
Филмът не е новият „Home Alone“, но и не е толкова лош, колкото заглавието му подсказва. Забавен е фактът, че тук дебютира на голям екран много млада Mila Kunis, а около Hogan се въртят и симпатични образи, изиграни от Clint Howard, Garrett Morris и Don Stark. Цялата компания изглежда така, сякаш наистина се забавлява на снимачната площадка – и това леко заразява и зрителя.

„The Secret Agent Club“ често е описван като смес между „Home Alone“ и „True Lies“ – поне на ниво идея. Hogan е баща, който през деня е неугледен собственик на магазин за играчки, а през нощта – таен агент. Детето му, разбира се, няма представа кой е „истинският“ му татко… докато нещата не излязат от контрол.
Филмът не блести с оригиналност, но намира добър баланс между комедийния Hogan, който прави циркове за децата, и екшън-Hogan с оръжие в ръка. Нито едната част не се усеща като „залепена“ насила. Лентата е далеч от класика, но за семейно гледане в дъждовен ден работи учудващо добре.

„No Holds Barred“ е първият голям опит на WWE да произведе своя кино звезда. Hogan играе Rip Thomas – по същество самия Hulk Hogan с друго име. Основата е конфронтацията между Rip и мистериозния и свиреп Zeus (Tommy Lister Jr.), която логично завършва с голям мач.
Критиците буквално го разкъсват, а боксофисът е разочарование спрямо очакванията. Въпреки това, с годините филмът се превръща в култово заглавие за феновете на кеча – смесица от чист кич, 80’s енергия и страхотен поглед към това как WWE искаше да продава продуктите си по онова време. Ако сте израснали с касетки на WWF, тук ще намерите много чар в цялата нелепост.

Първият TNT-филм с бранда WCW – „Assault on Devil's Island“ (известен и като „Shadow Warriors“) – е значително по-силен от продължението си. Mike McBride (Hogan) и отрядът му трябва да спасят заложници и да спрат операция на наркобос на изолиран остров.
За телевизионен екшън от 1997 г. филмът изглежда изненадващо „скъп“ – динамичен монтаж, прилични каскади и солиден антураж от имена като Billy Drago, Billy Blanks и Carl Weathers. Тук Hogan сякаш дава най-много от себе си като актьор – ако беше продължил в тази посока, можеше да стигне ниво „Dwayne Johnson в ранните му години“.

Преди да стане едносезонен сериал, „Thunder in Paradise“ започва като TV-филм. И именно в този формат работи най-добре. Hogan и Chris Lemmon са двама наемници, които патрулират крайбрежието на Флорида с модерна бойна лодка и се забъркват в мисии по вода и суша.
Пилотният филм е концентриран, леко абсурден и доста забавен – точната доза 90’s кеч-кино. Химията между двамата главни на екрана е силна, а екшънът е достатъчно „over the top“, за да е удоволствие. Когато концепцията се разтяга в сериал, нивото пада, но като самостоятелен филм „Thunder in Paradise“ е може би най-чистият пример за това какво искат да видят феновете на Hogan на малкия екран.

„Suburban Commando“ е първият голям филм на Hogan извън орбитата на WWE. Той играе Shep Ramsey – междугалактически войн, който се озовава на Земята и трябва да се крие в американско предградие, докато не поправи кораба си. Контрастът между космическия командос и скучното ежедневие е основният източник на хумор.
Ролята първоначално е писана за Arnold Schwarzenegger, но бюджетът не стига за заплатата му и проектът отива при Hogan. И макар филмът да не успява в кината, той се превръща в VHS любимец на цяло поколение деца и днес има стабилен култов статус. Това е може би най-забавният филм на Hogan – пълен с slapstick гегове, странни извънземни, и един чаровно дървен, но искрен герой.

Най-добрият филмов момент в кариерата на Hulk Hogan идва още в началото – с „Rocky III“. Той се появява като Thunderlips – шампион по кеч, който излиза в благотворителен мач срещу Rocky Balboa (Sylvester Stallone).
Ролята е кратка, но незабравима: сблъсъкът между боксьор и кечист е едновременно комичен и напрегнат, а по време на мача виждаме и първите признаци на сърдечния проблем на треньора Mickey – един от най-емоционалните моменти в цялата „Rocky“ сага. Макар Hogan да играе отново кечист, харизмата му избухва на екран и именно този кратък епизод остава връхната точка на филмовата му кариера.
След това идват десетки роли, опити за франчайзи и телевизионни проекти, но нищо не успява да надмине Thunderlips – величествения гигант, който вдига Rocky над главата си пред погледа на хиляди фенове.