Лупита Нионго: „След Оскара пак ми предлагаха да съм робиня“

| |

снимка: Getty Images

След спечеления „Оскар“ за мощното си превъплъщение в „12 Years a Slave / 12 години в робство“, кариерата на Лупита Нионго изглеждаше предначертана – оттук нататък само големи студиа, водещи роли и разнообразни персонажи. Реалността се оказва доста по-малко бляскава.

В интервю за CNN Inside Africa с музикантката Анжелик Киджо актрисата признава, че първите предложения след наградата са били… още роли на робини. Вместо сложни героини в съвременни или жанрови истории, кастинг директорите продължават да я свързват единствено с образа на страдаща чернокожа жена от времето на робството.

„След такъв филм очакваш да ти предложат водещи роли, но към мен идваха сценарии от типа: пак робиня, само че този път на борда на робски кораб“, разказва тя в разговора – и зад това изречение ясно прозира колко ограничено мисли индустрията, когато става дума за тъмнокожи актриси от Африка.

Нионго описва този период като „много ранимо време“. Докато Холивуд й предлага повече от същото, по медиите се появяват текстове с мрачни прогнози – дали не сме видели едновременно „върха и края“ на една тъмнокожа африканска звезда? Актрисата признава, че е трябвало съзнателно да се „заглуши“ за подобни коментари, защото те я превръщат в теория, а не в човек: критиците обсъждат символа „Лупита“, но не и живата личност зад името.

Вместо да приеме удобния път и да изиграе още няколко вариации на същата роля, тя решава да бъде, по собствените й думи, „радостен воин“ в промяната на това как се разказват африкански истории. Ако това означава да работи с един проект по-малко годишно, но да не подпира стени от стереотипи – тя е готова да плати тази цена.

Оттогава Нионго съзнателно търси по-разнообразни посоки – от „Black Panther / Черната пантера“, през хоръра „Us / Ние“, до по-новите й участия в „The Wild Robot“ и „A Quiet Place: Day One“, а следващият й проект е „Lunik Heist“. Така филмографията й постепенно се отдалечава от еднопосочното „кино на страданието“ и показва актриса, която настоява да бъде не само лице на травма, а и на сила, радост и сложност.

За Лупита Нионго битката вече не е само за собствени роли. Тя иска да разшири хоризонта за африканските истории като цяло – да излезе отвъд образа на жертва и да отвори място за герои, мечтатели, хумор, фантастика и всичко между тях. Ако Холивуд продължи да мисли в клишета, тя поне е решила да не е част от тях.