„Зрителна измама 3: Сега ме виждаш, после изчезваш“

| |

снимка: Courtesy of Lionsgate

Филмите от поредицата „Зрителна измама“ винаги са били не толкова за бягство от реалността, колкото за чисто удоволствие от играта. Да, има екшън, криминални интриги и закачлив отборен хумор, но усещането е сякаш „Бързи и яростни“ са заменили колите с номера с карти, дим и двойно дъно. Това са жанрови хибриди – криминални трилъри, заснети като големи магически номера, чиято цел е да те накарат да отвориш очи с недоверие, точно както при истински магьосник. Филмите не просто те разтоварват – те си играят с теб.

В „Now You See Me: Now You Don’t“ („Зрителна измама 3“) за известно време си мислим, че гледаме класически филм за обир. Старият отбор – Четиримата конници – се обединяват с тройка млади илюзионисти от „следващото поколение“, които се определят като социално ангажирани магьосници. Общата им цел: да откраднат най-големия диамант в света – гигантския Heart Diamond, собственост на Вероника ван дер Берг (Розамунд Пайк), безмилостна южноафриканска милиардерка, чиято фамилия е построила диамантената си империя буквално върху този камък.

Една от чаровните „евтини“ идеи на поредицата – казано с любов – е, че почти чуваш как някой в офис е казал: „Хайде да кръстосаме ‘Престиж’ с ‘Бандата на Оушън’ и малко ‘Magic: Impossible’“. Но точно това работи. Никога не можеш докрай да предвидиш в каква посока ще завие историята. Филмите постоянно дръпват килима изпод зрителя – и да, нарушават неписаното правило „магът никога не разкрива триковете си“. Тук триковете винаги се обясняват… което парадоксално ги прави още по-ефектни.

Третият филм започва с десетгодишно „събиране“ на Четиримата конници в склад в Бруклин. Един по един се появяват на сцената, само за да бъдат „изсмукани“ като призраци в тялото на случаен доброволец. В този момент филмът нарочно ни подвежда: да не би вече да гледаме „истинска магия“? Оказва се, че конниците изобщо не са там – те са холограми, създадени от техните зумнати наследници: Боско (Доминик Сеса), Джун (Ариана Грийнблат) и Чарли (Джъстис Смит). Техният подход към магията е идеално TikTok-поколение: използват я, за да разобличават крипто мошеници и да раздават откраднатите пари обратно на публиката.

Колкото и да уважават „старите“, филмът използва разширения състав, за да запази агресивно закачливия дух на поредицата. Всички работят заедно, но почти никога не можеш да събереш двама магьосници в една стая, без да прехвърчат искри от его и съперничество – този път и през призма „млади срещу стари“. Точно тук влиза Джеси Айзенбърг като Дж. Даниъл Атлас. Той винаги е бил саркастично острие в групата, но тук доминира още по-осезаемо. Девет години след втория филм Айзенбърг играе Атлас като по-остра, по-самоуверена версия на Дани Оушън – човек, който управлява всяка сцена с бързи реплики, директни обиди и непрекъснато надлъгване. В една от най-приятните сцени той казва на Вероника, че най-голямата магия на света е да убедиш хората, че „имат нужда“ да купуват диаманти.

Мисията този път идва от The Eye – мистериозната организация в сянка, която в този франчайз играе ролята на MI6, S.H.I.E.L.D. или High Table. Те изпращат магьосниците в Антверпен, където Вероника показва Heart Diamond на елитни клиенти, докато всъщност използва диамантите си за пране на мръсни пари. Планът да отмъкнат камъка под носа ѝ включва всичко – от имитиране на фотограф от Vanity Fair до помпозно появяване на Атлас с реч, която е един голям фокус с разсейване.

Оттам нататък филмът се развихря, както само „Зрителна измама“ може. Имаме хеликоптер на покрива, който се оказва… парче картон. Имаме френско шато, превърнато в музей на магията, където всеки коридор е капан: метални пъзел-врати, зали с огледала, стаи с обърната гравитация. На моменти изглежда сякаш сценарият е написан от Дейвид Кьоп и М. К. Ешър в тандем. Режисьорът Рубен Флайшър („Zombieland“) наследява щафетата от Люис Летерие и Джон М. Чу и вкарва в микса дори мотокрос гонка и сценa под звуците на „Abracadabra“ на Лейди Гага. Между визуалните трикове и реалните юмручни схватки филмът постоянно напомня, че добрият екшън сам по себе си е вид магия.

Сред завръщащите се лица е Тадеъс на Морган Фрийман, все така очарователно двуличен. Доминик Сеса, в първата си голяма роля след „The Holdovers“, потвърждава специфичния си чар и дори леко напомня за млад Даниел Стърн. Историята намира място едновременно за Айла Фишър (от първия филм) и нейната „заместничка“ от продължението, Лизи Каплан – в един момент Конниците вече са петима. Уди Харелсън отново изкарва максимум от своя всичко-може герой, а Розамунд Пайк издига иначе познатия архетип на алчна злодейка с перфектно премерена театралност.

Финалът стъпва върху „метафизичните“ трикове от втората част и буквално вдига завесата между илюзията и реалността – без да се взема прекалено насериозно нито за миг. „Now You See Me: Now You Don’t“ не претендира да е нещо повече от умно направен, игрив хит за пуканки. Но точно защото знае какво иска да бъде – забавен, изненадващ и малко нахален – третата част се оказва напълно достойно продължение на франчайза.