Голямата лъжа зад „The Walking Dead“

| |

Снимка: AMC

Когато комиксите за зомбита вече изглеждали изчерпани, един сценарист решил да излъже, за да сбъдне идеята си. В началото на 2000-те, още преди култовия „28 дни по-късно“ да излезе в САЩ, Робърт Къркман представил на издателство Image Comics черно-бял проект за зомби апокалипсис, озаглавен „The Walking Dead“ (Живите Мъртви).

Реакцията? Скептична.
„Джим Валентино и Ерик Стивънсън, които тогава ръководеха компанията, сметнаха, че идеята няма достатъчно кука — просто поредната история за оцелели след зомби нашествие,“ разказва Къркман в интервю за IGN през 2007 г.

И наистина — в основата си, „The Walking Dead“ е класическа история за група хора, борещи се за живот в свят, завладян от мъртвите. Нищо революционно на пръв поглед. Голямото ѝ предимство – бавното развитие на героите през годините – не се виждало от първия брой.

Тогава Къркман решил да изиграе малък номер. Или, както сам го нарича – „леко изопачаване на истината“.

„Бях направил няколко книги с тях и вече се чувствах удобно,“ спомня си той. „Казах им: ‘Добре, ще има зомбита, но в един момент ще се разкрие, че всъщност извънземни стоят зад заразата! Те са я предизвикали, за да отслабят военните сили на човечеството, а после ще започне мащабна инвазия.’ Те веднага отговориха: ‘Звучи страхотно! Правим го.’ И така книгата беше одобрена — заради тази измислена част.“

„Малката лъжа“, която спаси „The Walking Dead“

Снимка: AMC

След излизането на първия брой издателите бързо осъзнали, че никакви извънземни не се задават. Ерик Стивънсън прочел изданието, харесал го, но попитал защо няма намек за инопланетни сили.

„Признах си: ‘Това няма да се случи. Излъгах малко, просто исках да направя чист зомби-комикс,’“ разказва Къркман.

Отговорът на Стивънсън бил изненадващо спокоен:
„Честно казано, добре, че не ги включи. Щеше да съсипеш всичко, ако вкараш извънземни.“

Валентино обаче не бил толкова очарован от измамата. И все пак, Къркман никога не крие, че му дължи много. Валентино стои и зад успеха на другия му култов комикс – „Invincible“, който също по-късно получи собствен сериал.

„Чувствам се виновен, като разказвам тази история,“ признава Къркман. „Джим беше изключително подкрепящ и не заслужаваше да бъде подведен.“

Днес историята за „голямата лъжа“ на Къркман се разказва с усмивка. Тя стои редом до легендите за отхвърлени шедьоври – като първия роман за Хари Потър, отказан от 12 издателства.

„Хората обичат подобни анекдоти, защото са история за аутсайдер, който побеждава,“ казва Къркман. „И донякъде е вярно — издателите просто не виждаха какво ще последва. А сега всички сме съгласни, че извънземните биха били ужасна идея.“

Иронично или не, една малка лъжа се превърна в началото на най-успешната зомби сага в попкултурата. Без нея – може би светът никога нямаше да се срещне с Рик Граймс (Андрю Линкълн), Нийгън (Джефри Дийн Морган) и онези бавно крачещи сенки, които промениха жанра завинаги.