Рецензия на „Безликите: Глава втора“ – още кръв, още страх, още оцеляване

| |

Снимка: Lionsgate

Режисьорът Рени Харлин отново се завръща към култовата хорър сага за маскираните убийци, но вместо свежи изненади ни предлага класически смесица от шокове и гонитби.

Обичайно, когато става дума за трилогия, зрителят очаква развитие на историята и надграждане на темата. Но при трите части на Харлин, заснети наведнъж в словенски локации (заместващи Орегон), подобни очаквания биха били напразни. Историята можеше спокойно да се побере в един-единствен филм – формат, който работи отлично още в оригинала на Брайън Бертино от 2008 г. и неговото по-пищно, но също ефективно продължение „Непознатите 2: Жестоки игри“ (2018).

Първата глава, излязла през май, предизвика умерен интерес – стандартен „stalk-and-slash“ трилър с банално начало и не особено впечатляващ финал. „The Strangers: Chapter 2“ (Безликите: Глава втора) обаче бе посрещнат далеч по-хладно на фестивала Fantastic Fest, критикуван за слаб сценарий и неубедителна предистория. Но ако го гледаме като чисто жанрово забавление, филмът всъщност работи – Харлин е майстор на динамиката и напрежението, а почти безсловесните сцени на преследване, в които героинята на Мадлен Петш – вече ранена и белязана от първата част – отново се бори за живота си, държат зрителя в хватка.

Историята продължава там, където спря първата глава

Мая (Петш) оцелява след кървавия кошмар в наетата хижа, където приятелят ѝ Райън (Фрой Гутиерес, тук само във флашбек сцени) не успя да избяга от убийците. След финалния намек в надписите, тя се събужда в селска болница – и още преди да се възстанови, кошмарът започва отново. Тревожни звуци отвън, мистериозни телефонни обаждания, изчезнал персонал, заключени врати и спряно електричество – всичко води до поредна безмилостна гонитба по тъмни коридори.

Скоро Мая бяга през проливен дъжд, но маскираните преследвачи са неотлъчно след нея. По пътя среща хора, които изглеждат готови да помогнат, но никой не е надежден. Местните жители, включително шерифът (Ричард Брейк) и младежи в ролите на Ема Хорват, Брук Джонсън, Гейбриъл Басо и други, изглеждат повече заплаха, отколкото спасение. Дори сестра ѝ, която отдалеч се опитва да организира помощ, се оказва въвлечена в спирала на насилие.

Хорър формулата – позната, но все пак ефективна

Добре е, че Харлин не оставя дълго действието в болницата – твърде много напомня на класики като „Хелоуин II“ или норвежкия „Cold Prey 2“. Вместо това той умело изгражда атмосфера на ужас на различни места – морга, конюшня, тъмни гори. Сред по-запомнящите се моменти е сцена, в която Мая, въоръжена с медицинска чанта, сама зашива тежка рана – болезнено реалистично и мъчително за гледане. По-малко убедително е появата на компютърно генерирано хищно животно, която напълно нарушава логиката на историята.

Друг проблем е тенденцията всеки второстепенен персонаж да бъде нарисуван като потенциален злодей – похват, който бързо става нелеп и напомня старите италиански джало филми.

Най-слабото звено обаче са флашбек сцените към детски любовен триъгълник, намекващ, че именно тези деца порастват и стават убийците с маски. Психологическото обяснение изглежда повърхностно и изкуствено. Много по-интересна е нишката с религиозния фанатизъм, която вероятно ще бъде развита в третата част – финалните надписи и този път загатват за по-мащабна конспирация.

Какво работи – и какво не

Макар и героите на Печ и Гутиерес да бяха бледи в първия филм, тук Мая преминава през истински физически ад. Почти цялата тежест на филма пада върху Печ и тя успява да изнесе напрежението с нарастваща решителност. Второстепенните актьори са адекватни, но ролите им са твърде еднопластови.

Харлин отново доказва, че знае как да режисира напрегнати екшън сцени – преследванията и сблъсъците са изпълнени с енергия, макар и без особена оригиналност. Операторът Хосе Давид Монтеро извлича максимум атмосфера от мрачните гори, а монтажистката Мишел Харисън държи темпото стегнато. Музиката на Джъстин Бърнет и Оскар Сенен умело подчертава паниката и напрежението.

В крайна сметка, „The Strangers: Chapter 2“ не е филм, който ще изненада или ще добави нещо ново към жанра. Но ако търсите напрежение, бягства, гонитби и усещане за смъртна опасност – тук ще ги намерите в изобилие. И да – след този филм третата част вече изглежда по-обещаваща, отколкото след първата.

Ако не сте гледали трейлъра, можете да го видите тук: