Клинт Истууд (Clint Eastwood)

Клинт Истууд е роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско като син на Клинтън Истууд-старши, продавач на облигации и по-късно изпълнителен директор на корпорацията Georgia-Pacific, и Рут Ууд, домакиня, станала оператор на IBM. Той има комфортно възпитание от средната класа в близкия Пиемонт. В училище Клинт проявява интерес към музиката и механиката, но иначе е скучен ученик; това води до отпадане от класа. През 1949 г., когато Истууд е на 19 години, родителите му и по-малката му сестра се преместват в щата Вашингтон и младият Клинт прекарва няколко години в работа в северозападната част на Тихия океан. Завръщайки се в Калифорния през 1951 г., той служи във военния резерват Форт Орд, а по-късно се записва в Лосанджелиския градски колеж, но след два семестъра прекъсва, за да се занимава с актьорско майсторство. В средата на 50-те години получава неафиширани роли в б-филми като "Отмъщението на създанието" (1955) и "Тарантула" (1955), докато копае басейни и кара камион за боклук, за да си докарва допълнителни доходи. През 1958 г. получава първата си значима актьорска роля в дългогодишния телевизионен сериал Rawhide (1959) с Ерик Флеминг. Макар и да е само второстепенен играч през първите седем сезона, Клинт е повишен в звезда на сериала, когато Флеминг напуска - буквално и преносно - през последната година, като по този начин се превръща в разпознаваемо лице за телевизионните зрители в цялата страна.



Пробивът на Истууд на големия екран е в ролята на Мъжа без име в трилогията от отлични спагети-уестърни на Серджо Леоне: (1964), Per qualche dollaro in più (1965) и Il buono, il brutto, il cattivo (1966). Филмите са показвани изключително в Италия през съответните години на авторското им право, като Енрико Мария Салерно озвучава героя на Клинт, а през 1967/68 г. най-накрая получават американско разпространение. След като последният филм събира прилични приходи, 37-годишният Истууд се превръща от актьор на ниско ниво в търсена стока само за няколко месеца. Отново успешен е първият уестърн на късно разцъфтяващата звезда, създаден в САЩ, Hang 'Em High (1968). Следва главната роля в "Блъфът на Куган" (1968 г.) (свободно вдъхновение за телевизионния сериал "Макклауд" (1970 г.)), след което свири втора цигулка на Ричард Бъртън в епоса за Втората световна война "Където се осмеляват орлите" (1968 г.) и на Лий Марвин в странния мюзикъл "Нарисувай си вагон" (1969 г.). В "Две мулета за сестра Сара" (1970 г.) и "Героите на Кели" (1970 г.) Истууд се насочва в експериментална посока, като съчетава екшън с нестандартен хумор.



1971 г. се оказва най-натоварената му година в киното. Изпълнява главната роля на мръсен войник на Съюза в The Beguiled (1971 г.), която получава одобрението на критиката, и прави режисьорския си дебют с класическия еротичен трилър Play Misty for Me (1971 г.). Ролята му на полицейски инспектор в "Мръсният Хари" (1971 г.) пък го издига до културен символ и спомага за популяризирането на жанра "полицай без оръжие". След това Истууд създава постоянен поток от забавни филми: уестърните "Джо Кид" (1972), "Дрифтър от високите равнини" (1973) и "Разбойникът Джоузи Уелс" (1976) (първото от шестте му екранни сътрудничества с тогавашната му любов Сондра Лок), продълженията на "Мръсният Хари" "Магнум Форс" (1973) и "Принудителят" (1976), изпълнените с екшън приключения "Гръм и мрак" (1974) и "Ръкавицата" (1977), както и основаващият се на фактите филм за затвора "Бягство от Алкатраз" (1979). През 1978 г. той се насочва към комедийния жанр с филма "Every Which Way but Loose" (1978), който се превръща в най-големия хит в кариерата му до този момент; като се вземе предвид инфлацията, той все още е такъв. Накратко, независимо от "Санкцията Айгер" (1975), 70-те години са непрекъснат успех за Клинт.



Истууд започва 80-те години с филма "Всеки път, когато можеш" (1980 г.), блокбастърно продължение на "Всеки път, когато можеш". Четвъртият филм за Мръсния Хари, "Внезапен удар" (1983 г.), е най-касовият филм от поредицата и ражда неговата запазена марка: "Направи ми ден". Клинт участва и във филмите "Бронко Били" (1980 г.), "Файърфокс" (1982 г.), "Стегнато въже" (1984 г.), "Градска жега" (1984 г.), "Блед ездач" (1985 г.) и "Heartbreak Ridge" (1986 г.), като всички те са солидни хитове, а "Човекът хонкитонк" (1982 г.) е единственият му комерсиален провал за периода. През 1988 г. се снима в петия и последен филм за Мръсния Хари - The Dead Pool (1988). Въпреки че като цяло филмът е успешен, той няма касовия успех на предишните филми. По това време, с абсолютни бомби като "Розов кадилак" (1989) и "Новобранецът" (1990), изглежда, че звездата на Истууд залязва както никога дотогава. След това той започва да се занимава с проекти на ниско ниво, като режисира Bird (1988), биографичен филм за Чарли Паркър, който му носи "Златен глобус", и участва и режисира White Hunter Black Heart (1990), неравномерна, свободна биография на Джон Хюстън (и двата филма са с ограничен тираж).



Истууд отвръща на удара с мрачния уестърн "Непростено" (1992), който донася на 62-годишния тогава Истууд първата му номинация за "Оскар" (най-добър актьор) и "Оскар" за най-добър режисьор. Следват бързи хитове, като се заема с тайните служби в "На огнената линия" (1993), а след това за първи път от 1970 г. насам приема втора роля в интересния, но слабо приет "Перфектен свят" (1993) с Кевин Костнър. Следва любовната история "Мостовете на Медисън Каунти" (1995), където Клинт изненадва публиката с чувствително изпълнение заедно с Мерил Стрийп. Но скоро става ясно, че след краткото си възраждане той се връща назад. Следващите филми бяха достоверни, но нищо не се отличаваше с особена сила. Абсолютна власт (1997 г.) и Космически каубои (2000 г.) се справят достатъчно добре, докато Истинско престъпление (1999 г.) и Кървава работа (2002 г.) са приети зле, както и Полунощ в градината на доброто и злото (1997 г.), който той режисира, но в който не участва.



Истууд изненадва отново в средата на 90-те години, като се завръща на върха на А-листата с Million Dollar Baby (2004). С участието и на Хилари Суонк и Морган Фрийман, изключително успешната драма печели четири награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор за Клинт. Той получава и втората си номинация за най-добър актьор. Следващата главна роля на Истууд - "Гран Торино" (2008 г.) - печели почти 30 млн. долара през премиерния си уикенд и е най-касовият му филм, без да се отчита инфлацията. През 2012 г. той участва в рядко срещан филм с лек характер - "Проблеми с кривиците" (2012), както и в риалити шоуто "Госпожа Истууд и компания" (2012). В паузите между актьорските си изяви Клинт натрупа дълъг и впечатляващ списък с участия зад камера. Той режисира филмите "Мистична река" (2003) (в който Шон Пен и Тим Робинс изиграха роли, отличени с "Оскар"), "Знамената на нашите бащи" (2006), "Писма от Иво Джима" (2006) (номиниран за "Оскар" за най-добър филм), "Changeling" (2008) (филм за мегазвездата на екрана Анджелина Джоли), "Invictus" (2009) (отново с Фрийман), "Hereafter" (2010), "Дж. Едгар (2011), "Момчетата от Джърси" (2014), "Американски снайперист" (2014) (боксофис шампион за 2014 г.), "Съли" (2016) (с Том Ханкс в ролята на героя пилот Чесли Съленбергер) и "15:17 до Париж" (2018). Завръщайки се на екраните след значително отсъствие, той изиграва необичаен наркокуриер в The Mule (2018), който достига върха на боксофиса с деветцифрен брутен резултат, след което режисира Richard Jewell (2019). На 91-годишна възраст Истууд влезе в историята като най-възрастния актьор, играл над главната роля във филм, с излизането на филма Cry Macho (2021).



Далеч от светлината на прожекторите Истууд води необичайно съществуване и е описан от биографа Патрик Макгилиган като хитър манипулатор на медиите. Сплетеният му набор от партньори и деца вече донякъде е признат с факти, но през първите три десетилетия на известността му личният му живот е пазен в строга тайна, а няколко от семействата му са оставени извън официалния разказ. Актьорът и до днес отказва да разкрие точния брой на потомството си. Имал е дългогодишна връзка със също толкова абстрактната си колежка Лок (която почина на 74-годишна възраст през 2018 г.) и е баща на поне осем деца от поне шест различни жени в безкрайна поредица от връзки, много от които се припокриват. Бил е женен само два пъти, но само три от децата му са от тези съюзи.



Истууд притежава недвижими имоти в Бел Еър, Кармел на брега на морето, Касел (в Северна Калифорния), Слънчевата долина в Айдахо и Кихей, Хавай. - И.И. превод - И.И. превод