Грегъри Пек (Gregory Peck)

Елдред Грегъри Пек е роден на 5 април 1916 г. в Ла Джола, Калифорния, в семейството на Бърнис Мери (Айрес) и Грегъри Пърл Пек, химик и фармацевт в Сан Диего. Той има ирландски (от баба си по бащина линия), английски и малко немски произход. Родителите му се развеждат, когато той е на пет години. Единствено дете, той е изпратен да живее с баба си. Никога не е усещал, че е имал стабилно детство. Най-хубавите му спомени са за баба му, която го води на кино всяка седмица, и за кучето, което го следва навсякъде. Учи медицина в Калифорнийския университет в Бъркли, но докато е там, се запалва по актьорското майсторство и решава да смени насоката на обучението си. Записва се в Neighborhood Playhouse в Ню Йорк и след завършването си дебютира на Бродуей. Дебютът му е в пиесата на Емлин Уилямс "The Morning Star" (1942 г.). До 1943 г. е в Холивуд, където дебютира във филма на RKO "Дни на слава" (1944).

Звездната слава идва със следващия му филм "Ключовете на кралството" (1944), за който е номиниран за "Оскар". Екранното присъствие на Пек показва качествата, с които той става известен. Той е висок, здрав и героичен, с елементарна почтеност, която надхвърля ролите му. Появява се във филма на Алфред Хичкок "Заклинание" (1945 г.) в ролята на жертва на амнезия, обвинена в убийство. Във филма The Yearling (1946) отново е номиниран за "Оскар" и печели "Златен глобус". Особено ефективен е в уестърните и се появява в такива разнообразни филми като "Дуел на слънцето" (1946) на Дейвид О. Селзник, който критиката не одобрява, малко по-добре приетия "Жълто небе" (1948) и прочутия "Стрелецът" (1950). Отново е номиниран за "Оскар" за ролите си във филмите "Джентълменско споразумение" (1947 г.), в който се разглежда темата за антисемитизма, и "Високо в дванадесет часа" (1949 г.), разказващ за стреса на високо ниво в бомбардировъчна част на военновъздушните сили през Втората световна война.

С поредица от хитове в актива си, Пек взема решение да работи само във филми, които го интересуват. Той продължава да се появява като героични, по-големи от живота фигури във филми като "Капитан Хорацио Хорнблоуър" (1951) и "Моби Дик" (1956). Работи с Одри Хепбърн в дебютния ѝ филм "Римска ваканция" (1953). След четири номинации Пек най-накрая печели "Оскар" за ролята на адвоката Атикус Финч в "Да убиеш присмехулник" (1962). В началото на 60-те години на ХХ в. участва в два по-мрачни от обичайните му филми - "Кейп Страх" (1962 г.) и "Капитан Нюман, доктор по медицина" (1963 г.), които се занимават с начина на живот на хората. Той също така прави силно изпълнение на ролята на капитан Кийт Малъри в "Оръжията на Навароне" (1961), един от най-големите боксофис хитове за същата година.

В началото на 70-те години, когато филмовата му кариера замира, продуцира два филма - "Процесът на деветимата от Катънсвил" (1972) и "Гълъбът" (1974). Той се завръща, като изиграва, донякъде дървено, Робърт Торн във филма на ужасите "The Omen" (1976 г.). След това се завръща към по-големите от живота роли, с които е най-известен, като Макартър (1977) и чудовищния нацист д-р Йозеф Менгеле в огромния хит "Момчетата от Бразилия" (1978). През 80-те години на миналия век той се премества в телевизията с минисериалите "Синьо и сиво" (1982) и "Алено и черно" (1983). През 1991 г. се появява в римейка на филма си от 1962 г., като играе различна роля, във филма на Мартин Скорсезе "Кейп Страх" (1991). Изпълнява и ролята на прогресивно мислещия собственик на фирма за кабели и проводници в "Чужди пари" (1991).

През 1967 г. Пек получава хуманитарната награда на Академията "Жан Хершолт". Награден е и с Президентския медал на свободата на САЩ. Винаги политически прогресивен, той е активен в каузи като антивоенни протести, права на работниците и граждански права. През 2003 г. Американският филмов институт обявява образа на Атикус Финч на Пек за най-големия филмов герой за последните 100 години. Грегъри Пек умира на 87-годишна възраст на 12 юни 2003 г. в Лос Анджелис, Калифорния. - И.И. превод