Тим Бъртън (Tim Burton)

Тимъти Уолтър Бъртън е роден в Бърбанк, Калифорния, в семейството на Джийн Рей (Ериксон), която притежава магазин за сувенири на тема котки, и Уилям Рийд Бъртън, който работи в отдела за паркове и отдих на Бърбанк. Прекарва по-голямата част от детството си като отшелник, рисува карикатури и гледа стари филми (особено обича филмите с Винсънт Прайс). Когато е в девети клас, художественият му талант е забелязан от местна фирма за боклук, когато печели награда за плакат срещу боклука, който проектира. Компанията поставя този плакат на всички свои камиони за боклук в продължение на една година. След като завършва гимназия, той посещава Калифорнийския институт по изкуствата. Подобно на много други, завършили това училище, първата работа на Бъртън е като аниматор за "Дисни".

Ранната му филмова кариера е подхранвана от почти невероятен късмет, но именно талантът и оригиналността му го задържат на върха на холивудското дърво. Работи по филми като "Лисицата и кучето" (1981) и "Черният котел" (1985), но има известни творчески различия с колегите си. Въпреки това Дисни разпознава таланта му и му дава зелена светлина за създаването на Винсент (1982) - късометражен анимационен филм за момче, което иска да бъде като Винсент Прайс. Разказан от самия Прайс, късометражният филм има успех сред критиците и печели няколко награди. Бъртън прави още няколко късометражни филма, сред които е и първият му игрален филм "Франкенуини" (1984 г.). Половинчасов обрат в историята за Франкенщайн, той е сметнат за неподходящ за деца и не е пуснат на екран. Но актьорът Пол Рубенс (познат още като Пий-Уи Херман) вижда Frankenweenie (1984) и вярва, че Бъртън ще е правилният човек, който да го режисира в първия му пълнометражен филм - Pee-wee's Big Adventure (1985). Филмът има неочакван успех и Бъртън веднага става популярен. Въпреки това много от сценариите, които му бяха предложени след това, бяха по същество просто продължение на филма, а Бъртън искаше да направи нещо ново.

В продължение на три години той не снима повече филми, докато не получава сценария за Beetle Juice (1988). Сценарият беше див и всъщност не ставаше за нищо, но беше изпълнен с толкова артистични и странни възможности, че Бъртън не можеше да откаже. Beetle Juice (1988 г.) е още един голям хит и името на Бъртън в Холивуд е затвърдено. Това е и първият му филм с актьора Майкъл Кийтън. След това Warner Bros. му поверяват Батман (1989), филм, базиран на изключително популярната едноименна поредица комикси. С участието на Майкъл Кийтън и Джак Никълсън филмът е най-успешният във финансово отношение филм за годината и най-големият касов хит на Бъртън до момента. Поради фантастичния успех на първите три филма на Бъртън му е дадена зелена светлина да направи следващия си филм, какъвто пожелае. Това е "Едуард Ножицата" (1990), един от най-емоционалните, най-ценните и най-артистичните филми на Бъртън до момента. Едуард Ножиците (1990) е и първият филм на Бъртън с актьора Джони Деп. Следващият филм на Бъртън е "Батман се завръща" (1992 г.), който е по-мрачен и странен от първия и макар в никакъв случай да не е финансов провал, много хора се чувстват донякъде разочаровани от него. Докато работи по "Батман се завръща" (1992 г.), той продуцира и популярния "Кошмарът преди Коледа" (1993 г.), режисиран от бившия му колега аниматор от Дисни Хенри Селик. Бъртън се обединява с Джони Деп във филма "Ед Ууд" (1994 г.) - филм, обсипан с одобрението на критиката, Мартин Ландау печели награда "Оскар" за изпълнението си в него и сега е много популярен, но по време на първоначалната си премиера се проваля. Следващият филм на Бъртън, "Марс атакува! (1996 г.), има много по-живи цветове от другите му филми. Въпреки че е режисиран от Бъртън и в него участват звездни актьори, сред които Джак Никълсън, Глен Клоуз, Пиърс Броснан и Майкъл Джей Фокс, той получава посредствени отзиви и също не е изключително популярен в боксофиса.

Бъртън се завръща към по-мрачната си и артистична форма с филма Sleepy Hollow (1999 г.), в който участват Джони Деп, Кристина Ричи и Каспър Ван Диен. Филмът е похвален за художествената си режисура и е финансово успешен, като изкупува разочарованието на Бъртън от "Марс атакува! (1996). Следващият му филм е "Планетата на маймуните" (2001), римейк на едноименната класика. Филмът е критикуван от много критици, но все пак е финансово успешен. Докато е на снимачната площадка на "Планетата на маймуните" (2001), Бъртън се запознава с Хелена Бонъм Картър, от която има две деца. Бъртън режисира филма "Голяма риба" (2003 г.) - много по-конвенционален филм от повечето му други, той получава доста похвали от критиката, въпреки че разочарова някои от дългогодишните му фенове, които предпочитат чудатостта на други, по-ранни негови филми. Въпреки колебанията в кариерата си, Бъртън се доказва като един от най-популярните режисьори от края на XX век. Той отново режисира Джони Деп в "Чарли и шоколадовата фабрика" (2005 г.) - филм, който е толкова странен, колкото всичко, което е правил някога. - И.И. превод