Дебра Уингър (Debra Winger)

Мери Дебра Уингър е родена на 16 май 1955 г. в Кливланд, Охайо, в семейството на Рут (Фелдър), офис мениджър, и Робърт Джак Уингър, опаковчик на месо. Тя е от еврейско семейство (родом от Австро-Унгария и Руската империя). Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия я наричат Мери, докато родителите ѝ я наричат Дебра (баща ѝ я кръщава Дебра в чест на любимата си актриса Дебра Пажет). Семейството се премества в Калифорния, когато Дебра е на пет години. В гимназията тя се влюбва в актьорството, но го пази в тайна от семейството си. Била е преждевременно развита тийнейджърка, завършила е гимназия на ранна възраст от 15 години. Записва се в колеж, специалност криминология. Работи на непълно работно време в местния увеселителен парк, когато е изхвърлена от камион и получава сериозни наранявания и временно ослепява за няколко месеца. Била е в болницата, когато се заклева да преследва страстта си към актьорското майсторство.

След като се възстановява, тя изоставя колежа и учи актьорско майсторство. Като всеки борещ се актьор, тя се снима в реклами и гостува в телевизионни предавания от 70-те години на миналия век като "Полицайка": Task Force: Част I (1976) и Жената чудо (1975), където играе ролята на по-малката сестра на Даяна, Момичето чудо. Дебютира и в игралното кино в смущаващия софтпорно филм Slumber Party '57 (1976). (Години по-късно в предаването Inside the Actors Studio (1994) водещият Джеймс Липтън я помоли да назове името на първия си филм, а тя отказа да му отговори). Следващите ѝ два филма, French Postcards (1979) и Thank God It's Friday (1978), не допринасят с нищо за кариерата ѝ. Когато Сиси Спейсек отказва да изиграе героинята Сиси в "Градски каубой" (1980), почти всяка млада актриса в Холивуд преследва ролята. Дебра печели ролята пред никому неизвестната тогава Мишел Пфайфър и се представя звездно като съпруга на Джон Траволта. Управлението ѝ на механичен бик я превръща в нов вид секс символ. Тя винаги ще остане благодарна на режисьора си Джеймс Бриджис за заплахата, че ще се откаже от филма, ако студиото не я покани. Въпреки това, тя го последва с неуспешен филм - Cannery Row (1982). Но тя става част от един от най-печелившите филми на всички времена, като предоставя дълбокия си, гърлен глас на главния герой на "Извънземното" (1982 г.) като услуга на режисьора на филма Стивън Спилбърг (Бележка: В списъка на актьорите на IMDB за "Извънземното" е посочено, че Пат Уелш озвучава този герой). Тя се появява и във филма за няколко секунди в сцената на Хелоуин, където е с маска на зомби и носи пудел. Първата си номинация за "Оскар" като най-добра актриса получава за огромния хит "Офицер и джентълмен" (1982 г.), където любовните ѝ сцени на екрана с Ричард Гиър стават също толкова легендарни, колкото и извънекранните ѝ битки с него и с режисьора Тейлър Хакфорд.

Репутацията на Дебра като голям талант, както и репутацията ѝ на трудна актриса нарастват със следващия ѝ филм "Условията на изнемогване" (Terms of Endearment, 1983), който не само ѝ носи втора номинация за "Оскар" като най-добра актриса, но и печели наградата за най-добър филм. Тя печели и наградата за най-добра актриса от Националното дружество на филмовите критици. Дебра е на върха на възможностите си и е най-търсената актриса в Холивуд, но в продължение на три години отказва качествени роли и изгодни предложения. Някои спекулират, че причината е романтичната ѝ връзка с Боб Кери, тогавашен губернатор на Небраска, докато други твърдят, че причината са проблемите ѝ с гърба. Каквито и да са били причините, кариерата ѝ изгуби своята жар. Дълго отлаганият ѝ филм "Убийството на Майк" (1984 г.), който я събира отново с режисьора на "Градски каубой" Джеймс Бриджис, също не помага, когато се превръща в критически и финансов провал. Дебра се опитва да съживи кариерата си, като се снима във високобюджетната комедия "Законни орли" (1986 г.), но филмът толкова не ѝ харесва, че тя публично заявява, че режисьорът Айвън Райтман е един от двамата най-лоши режисьори, с които е работила - другият режисьор е Тейлър Хакфорд ("Офицер и джентълмен" (1982 г.)). Тя също така напуска агенцията си CAA, но се връща няколко години по-късно.

Личният ѝ живот влиза в заглавията на вестниците, когато напуска Боб Кери и през 1986 г. избягва с актьора, носител на "Оскар", Тимъти Хътън. През 1987 г. тя ражда сина им Ноа Хътън. Участва и във филма "Черната вдовица" (1987), който не е хит, и играе заедно с Хътън като мъжки ангел във филма "Направено в рая" (1987), който се проваля. Следва участие в друг провал - "Предадени" (1988), в който Хътън се появява за кратко. Тя се разделя с Хътън през 1988 г. и се развеждат през 1990 г. По това време тя има още две бомби - Everybody Wins (1990) и Под небесния покрив (1990). Въпреки това тя се наслаждава на преживяването в Под небесния покрив (1990) толкова много, че остава в пустинята Сахара дълго след приключването на снимките. Връща се в САЩ и се снима в филма на Стив Мартин "Leap of Faith" (1992), който не допринася за кариерата ѝ. Но открива любовта на снимачната площадка на следващия си филм "Уайлдър Напалм" (1993 г.), когато играе заедно с Арлис Хауърд, който става следващият ѝ съпруг. Филмът се проваля, но бракът им продължава. Получава добри отзиви за "Опасна жена" (1993), но чак "Страните на сенките" (1993) най-накрая ѝ донася нов респект и трета номинация за "Оскар" като най-добра актриса. След това се появява незапомнената комедия "Забрави Париж" (1995). След това подписва договор за участие в "Божествено въодушевление" с Марлон Брандо и Джони Деп в малко селце в Ирландия, но две седмици след началото на снимките финансирането се разпада и филмът така и не е завършен. Уингър никога не получава заплащане за работата си, както и бедните жители на селото, и Уингър казва, че е съсипана заради тях. Вече на 40 години Дебра чувства, че няма добри роли за нея и се концентрира върху майчинството, като през 1997 г. ражда втори син - Бейб Хауърд. Шестгодишното ѝ отсъствие от киното вдъхновява документалния филм на Розана Аркет "В търсене на Дебра Уингър" (2002 г.), който е посветен на сексизма и възрастовия подход в Холивуд. През 2001 г. тя се завръща към актьорската игра във филма на съпруга си "Голяма лоша любов" (2001), на който е и съпродуцент. Той подновява любовта ѝ към актьорството и тя навлиза и в телевизията, като печели първата си номинация за "Еми" като най-добра актриса за "Dawn Anna" (2005 г.), режисиран от съпруга ѝ. През 2008 г. тя написва добре написана книга, базирана на личните ѝ спомени, озаглавена "Неоткрита" (Undiscovered). След това печели възторжени отзиви като майката на Ан Хатауей във филма на Джонатан Демме "Рейчъл се омъжва" (2008 г.). Това обаче не е достатъчно, за да разпали отново кариерата ѝ в игралното кино, затова през 2010 г. тя се насочва към телевизията с гост-роля в "Закон и ред", озаглавена Law & Order: Момче в огъня (2010), до седем епизода в "На лечение" (2008), до минисериал в две части "Червената шатра" (2014), до редовна роля в "Ранчото" (2016) . Телевизионната ѝ изява подновява кариерата ѝ в игралното кино и тя получава първата си романтична главна роля от 22 години насам във филма The Lovers (2017). А с възрастта тя също се е поуспокоила, като през 2011 г. връчва награда на Ричард Гиър, а през 2017 г. казва добри думи за режисьора Тейлър Хакфорд, след като се е скарала и с двамата по време на "Офицер и джентълмен" (1982). Никой не може да отрече, че Дебра Уингър е една от най-добрите американски актриси в историята. Нейните почитатели се надяват, че Холивуд най-накрая ще възнагради таланта ѝ с дългоочаквания Оскар. - И.И. превод