Кати Бейкър (Kathy Baker)

За човек, който е спечелил награди и в трите медии (сцена, кино и телевизия), актрисата Кати Бейкър е странно лишена от пълна слава, но продължава да демонстрира своята гъвкавост във всякакъв материал, който й се падне.

Симпатичната блондинка е родена като Катрин Уиттън Бейкър в Мидланд, Тексас, в семейството на Хелън Андри Бейкър (по баща Уиттън) и Джон Сиуанд Бейкър, геолог и преподавател, преподавал в Принстънския и Парижкия университет. Израснала в Ню Мексико, тя за първи път излиза на сцената на 10-годишна възраст. Повлияна от майка си, родена във Франция, Кати посещава Калифорнийския университет в Бъркли и получава бакалавърска степен по френски език през 1977 г., след което заминава за Париж, за да учи висша кухня в прочутия Cordon Bleu. Връща се в Щатите, за да работи като сладкар, но открива, че все още иска да играе и в крайна сметка се присъединява към Магическия театър в Сан Франциско, където участва в пиесата "Човекът, който уби Буда". Изпълнението ѝ веднага привлича вниманието на драматурга Сам Шепърд.

1983 г. е знаменателна за Кати. В Magic Theatre, където използва сценичния псевдоним Кати Уиттън Бейкър, Шепърд ѝ възлага главната роля в една от новите си пиеси - "Глупак за любовта". Премиерата получава изключителни отзиви и пиесата (и Кати) заминава за Ню Йорк. Тя и нейният колега Ед Харис получават награди "Оби" за 1984 г. за богатите си изпълнения, както и драматургът Шепърд за режисурата. Самата постановка печели наградата "Оби" за "Най-добра нова американска пиеса". Същата година Кати прави силен дебют в киното с участието си в "The Right Stuff" (1983) като съпруга на астронавта Алън Шепърд (в ролята Скот Глен).

Проявявайки привлекателна интелигентност в изпълненията си, Кати продължава да бележи успехи на нюйоркска сцена както в "Желание под брястовете" през 1984 г., така и като заместничка на героинята Лимон в наградената с "Obie" "Леля Дан и Лимон" на Шекспировия фестивал на Джоузеф Пап през 1986 г. По-късно през десетилетието Кати и Морган Фрийман открадват вниманието на звездата Кристофър Рийв в напрегнатата филмова драма "Уличен умник" (1987 г.), като Кати изиграва мрачно и прочувствено ролята на нещастна проститутка на дивия сводник на Фрийман. Двете изпълнения нанасят един-два удара и са аплодирани заради шокиращия си реализъм. Всяко от тях получи своя дял от награди и похвали; Кати получи наградите на Националното общество на критиците и Бостънското общество на критиците, но беше срамно отхвърлена, когато се стигна до надпреварата за "Оскар" (Фрийман беше номиниран, но загуби).

През останалата част от десетилетието Кати продължава да се изявява в качествени филми като "Чист и трезвен" (1988 г.) в ролята на лекуваща се наркоманка; "Постоянен запис" (1988 г.) в ролята на съпруга, чийто син се самоубива; "Джакниф" (1989 г.), в който се събира с Ед Харис в ролята на примирената, обикновена сестра на алкохолизиран виетнамски ветеран; и "Едуард Ножиците" (1990 г.) в ролята на привидно примерна домакиня, която има неконтролируем флирт. Звездната слава изглеждаше почти сигурна.

С настъпването на новото десетилетие обаче филмовите роли, които й се предлагат, стават все по-редки и не заслужават внимание, затова Кати решава да се съсредоточи извън избраната от нея медия и активно да търси телевизионни роли. Резултатите обикновено са експертни. В леко странния "Picket Fences" (1992) Кати намира идеалното място за ролята на майката и лекарката от малкия град Джил Брок. Продължавайки четири сезона, тя е номинирана за "Еми" всяка година и три от тези четири пъти взема трофея за "Изключителна главна актриса в драматичен сериал".

През хилядолетието Кати поддържа постоянство с качествени роли в продукции като "Стъклен дом" (2001), "Убийствено танго" (2002), "Студена планина" (2003), "Девет живота" (2005), "Всички мъже на краля" (2006), "Книжен клуб Джейн Остин" (2007), "Мис Никой" (2010), "Седем дни в Утопия" (2011), "Спасяването на мистър Банкс" (2013), "Балада за Лефти Браун" (2017) и "Изкуството да се състезаваш в дъжда" (2019). В телевизията заедно с Хелън Мирън получават награди "Еми" за поддържаща роля в сладко-горчивия филм "От врата до врата" (2002), в който носителят на "Еми" Уилям Х. Мейси изпълнява ролята на мъж с церебрална парализа.

През 2001 г. се присъединява към актьорския състав на Boston Public (2000) в ролята на манипулативна майка (още една номинация за "Еми"). Някои от тези епизоди са режисирани от Стивън Робман, за когото се омъжва през юни 2003 г. Кати има две деца от предишен брак.

В допълнение към гостуванията си в сериали като "Бащи и син", "Nip/Tuck", "Момичетата Гилмор", "Анатомията на Грей", "Спасяването на Грейс", "Медиум" (повтарящо се участие) и "Престъпни умове", тя има роли в сериалите "Срещу стената" (2011), "Съжалявам. (2017) и "Ранчото" (2016). - И.И. превод