Поли Холидей (Polly Holliday)

Родената в Алабама (2 юли 1937 г.) актриса Поли Дийн Холидей, дъщеря на шофьор на камион, е натрупала доста богат театрален опит до момента, в който става нахална, синекурна звезда по телевизията през 70-те години в ролята на гумената сервитьорка Флорънс Джийн Касълбъри в изключително популярния ситком "Алиса" (1976 г.).

След обучението си в женския колеж в Алабама, където участва в постановки като "Медея" и "Дамата не е за горене", и в Държавния университет на Флорида, Поли започва професионалната си сценична кариера в драма на открито в Северна Каролина, преди да се присъедини към репертоарната трупа "Асоло" в Сарасота, Флорида, и да стане дългогодишен, уважаван член на трупата. По време на първоначалния си престой (1962-1972 г.) тя участва в класически и съвременни постановки като "Пътят на света" (1962 г.), "Майор Барбара" (1967 г.), "Както ви харесва" (1967 г.), "Погледни назад с гняв" (1968 г.), "Джо Яйцето" (1970 г.), "Кандида" (главна роля, 1971 г.), "Темата беше рози" (1971 г.) и "Къщата със сините листа" (1971 г.). По-късните му роли в трупата включват "Сенна хрема" (1974) и "Свободен и чист" (2004). Поли работи дълго и упорито, за да прикрие алабамския си говор, докато изгражда стабилна класическа репутация. Същевременно допълва доходите си, преподавайки пиано, а също и музика в началните училища.

През 1964 г. дебютира извън Бродуей в "Орфей", а през 1972 г. се премества на Източното крайбрежие и участва в нюйоркските продукции "Сватбеният бонд" и "Момичето, което има най-голяма вероятност да успее", преди през 1974 г. да се пренесе за първи път на Бродуей в "All Over Town" на режисьора Дъстин Хофман. След това започва да се появява в малки роли във филми като "Питсвил - Ein Safe voll Blut" (1974 г.), "W.W. and the Dixie Dancekings" (1975 г.) и "Всички мъже на президента" (1976 г.)

През 1976 г. Поли получава блестящата телевизионна роля на Фло. В ролята на южняшката хашлашка, която с удоволствие преосмисля понятието "боклук от парка на ремаркетата", актрисата се представя безкомпромисно, което ѝ носи две награди "Златен глобус" и номинация за "Еми". Тя се харесва толкова много на феновете (героинята ѝ въвежда фразата "Kiss mah grits!"), че ѝ е направен собствен спин-оф, подходящо озаглавен Flo (1980). Изненадващо сериалът просъществува само един сезон, въпреки поредната номинация за "Еми".

За да избегне тежкия тип "типизация", Поли се отклонява от телевизионната светлина и се връща към първата си любов - театъра. Тя печели ново уважение и внимание на критиката на Бродуей и в регионалния театър за изпълненията си в "Чувство за хумор" (1983), "Черно кафе" (1985), за ексцентричната Марта Брустър в "Арсеник и стари дантели" (1986), за ролята на Аманда Уингфийлд в "Стъклената менажерия" (1988), номинираната за "Тони" роля на Биг Мама в "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1990), "Спорът на врабчетата" (1993), Вета в "Харви" (1993), като учителката-старшина Фло Оуенс в "Пикник" (1994) и отново извън Бродуей в "Марко Поло пее соло" (1998).

От време на време Поли се превъплъщава в напористи роли както в комични, така и в драматични филми, като например старата чудачка, която среща чудовищен край в касовия хит "Гремлини" (1984), и в телевизията, където за кратко замества Айлин Бренан в ролята на капитан Аманда Алън в сериала "Private Benjamin" (1981) след почти фаталната автомобилна катастрофа на г-жа Бренан през 1982 г.

Макар че Поли така и не успява да възвърне дръзкия си успех от годините на Алиса (1976), тя продължава да се изявява в добро темпо, предимно като гост-звезда. Номинално тя играе мъдри и самоуверени майки и баби в сериали като "Stir Crazy", "Златните момичета", "Невероятни истории", "Равнопоставеност" и "Убийства": "Живот на улицата". Имала е и постоянни роли като Мама Лав в краткотрайния криминален сериал "Клиентът" (1995 г.) и като майката на Патриша Ричардсън в хитовия ситком "Подобрение на дома" (1991 г.).

В началото на хилядолетието продължава да се снима спорадично във филми като "Мисис Даутфайър" (1993), "Господин Грешник" (1996), "Капан за родители" (1998), "Стик" (2006), "The Heartbreak Kid" (2007) и "Fair Game" (2010). Участвала е и на театралната сцена в пиеси като "Времето на кукувицата" (2000), "Разделяне на имението" (2007), "Коледна песен" (2013) и "Старите приятели" (2014). - И.И. превод