Дейвид Хемингс (David Hemmings)

Дейвид Хемингс, една от големите икони на английското кино от 60-те години, е роден в Гилдфорд, графство Съри, на 18 ноември 1941 г. в семейството на търговец на бисквити и неговата съпруга. Учи в колежа "Глин" в Епсом, но още като дете Хеммингс прави първите си стъпки в света на развлеченията. Той е опитен певец и като момче сопран обикаля с английската оперна група, известна с изпълненията си на произведения на Бенджамин Бритън. Бритън, който се сприятелява с младежа, пише някои роли специално за Хеммингс, включително ролята на Майлс в "The Turn of the Screw". Впоследствие Хеммингс започва да се занимава с живопис, след като кариерата му на сопран е прекратена поради преминаването му през пубертета. Учи живопис в училището по изкуства в Епсом, където на 15-годишна възраст организира първата изложба на свои творби.

Хеммингс дебютира в киното през 1954 г. с филма The Rainbow Jacket (1954 г.) за Ealing Studios. Той има и малка роля във версията на "Света Йоана" (1957) на Ото Премингер. През 20-те си години се връща към пеенето, появява се в нощни клубове, след което се концентрира върху сцената и киното. Когато младежката култура навлиза във Великобритания в края на 50-те години (расовите бунтове в Нотинг Хил през август 1958 г., описани във филма на Джулиън Темпъл "Абсолютно начинаещи" (1986), са своеобразен знак за нейното настъпване), Хемингс е на правилното място в правилното време, за да се възползва от уменията и външния си вид. Момчешко на вид, с големи, изпъкнали сини очи, покрити с тежки клепачи, лицето му е едновременно поразително и декадентско, като едновременно с това издава крехкост. Той се снима във филмите за поп музика Live It Up! (1963 г.) и Be My Guest (1965 г.), както и в един от първите филми на Майкъл Уинър, The System (1964 г.), заедно с Оливър Рийд.

24-годишният Хеммингс отчаяно желае да получи ролята, която ще се превърне в решаваща за кариерата му - морално изтерзания моден фотограф Томас във филма на майстора-режисьор Микеланджело Антониони Blow-Up (1966). Той се изправя срещу най-добрите британски актьори, включително Терънс Стамп, който вече има номинация за "Оскар" и е конвенционално красив.

Хеммингс смята, че е провалил прослушването си, тъй като Антониони постоянно клати глава по време на прослушването. По-късно обаче той открива, че великият режисьор е имал лека форма на болестта на Турет, която го карала да движи главата си от една страна на друга.

Ролята го превръща в звезда и за известно време в любимец на попкултурното кино, което се очаква да направи революция в англоезичното кино през 60-те години на ХХ век, след като през 1964 г. "Оскар" за най-добър филм печели "Том Джоунс" (1963) на Тони Ричардсън. Изпълнява ролята на Мордред в адаптацията на големия екран на мюзикъла "Камелот" на Лърнър и Лоу (1967 г.) с Ричард Харис и колежката на Хеммингс от "Взрив" (1966 г.) Ванеса Редгрейв, като резултатът е негативен за критиката. Същата година, в която излиза "Камелот" (1967), той издава поп сингъл ("Back Street Mirror") и албум, "David Hemmings Happens", записан в Лос Анджелис. Албумът му е продуциран от Джим Дикинсън, ранния продуцент на The Byrds, и включва инструментална подкрепа от няколко членове на групата. Той е преиздаден на CD през 2005 г.

През 1968 г. се появява в ролята на Дилдано срещу Джейн Фонда (в превъплъщението ѝ на сексбомба) в кичозната класика на Роджър Вадим "Барбарела" (1968).

Въпреки това, за да намали стереотипите и идентификацията си с попкултурното кино, той приема ролята на антигероя капитан Нолан в майсторската сатира на Тони Ричардсън The Charge of the Light Brigade (1968 г.), а по-късно и едноименната роля в Alfred the Great (1969 г.). Въпреки че и двата филма са пропити с контракултурните нагласи на своето време, самите роли са доста простички. Хеммингс е достигнал върха на актьорската си кариера. Това са върховете, които той никога повече не достига.

Тъй като качеството на ролите му намалява, Хеммингс се насочва към режисурата. Първият си филм режисира през 1972 г. - трилъра Running Scared (1972), в който участва Гейл Хъникът, негова съпруга от 1968 до 1974 г. Хемингс е и съавтор на сценария. През 70-те години на миналия век той се премества в Малибу, Калифорния, за да живее с Хунникът и легендарната плажна общност, която е негов дом за следващото поколение. През 1975 г. изпълнява ролята на Бърти Устър в мюзикъла на Андрю Лойд Уебър "Джийвс", един от малкото провали на лорд Уебър.

В началото на 70-те години Хеммингс създава независимата продуцентска компания Hemdale Corp. заедно с бизнес партньора си Джон Дейли като данъчно убежище. Той успява да използва Hemdale и ролята си на продуцент, за да съживи режисьорската си кариера. През 1979 г. режисьорът Хеммингс за първи път привлича вниманието с филма Schöner Gigolo, armer Gigolo (1978 г.), но въпреки интересния актьорски състав филмът се оказва провал. След като през 1981 г. режисира приключенския филм Race for the Yankee Zephyr (1981) и адаптацията на романа на Джеймс Хърбърт "Оцелелият", той се съсредоточава върху телевизионната режисура. Скоро се превръща в един от най-добрите режисьори на американски екшън телевизионни програми, сред които "Екип А" (1983), "Въздушен вълк" (1984), "Магнум, полицай" (1980) и "Квантов скок" (1989).

През деветдесетте години обаче изоставя режисурата и се връща да живее в Обединеното кралство. Ролята на "Касий" в "Гладиатор" (2000 г.) възвестява завръщането му към актьорството на пълен работен ден. Запомня се и с малка роля във филма на Мартин Скорсезе "Бандите на Ню Йорк" (2002). Но именно последната му голяма роля, в киноадаптацията на "Последните заповеди" на Греъм Суифт (2001), показва, че Хемингс е на върха на таланта си. Неразпознаваем от момчето-мъж от 1966-70 г., той е запомнящ се в ролята на бивш боксьор, който си спомня за миналото с останалите си приятели, докато пътуват, за да хвърлят праха на починал приятел в морето. Това, че две от другите главни роли са изпълнени от Майкъл Кейн и Том Кортеней, други двама британски актьори, чиято кариера процъфтява през 60-те години, допринася за остротата на тази история за мъже, които се опитват да си върнат изгубеното време. Той се появява и в по-малко запомнящия се филм "Лигата на необикновените джентълмени" (2003 г.), в който се появява в ролята на Шон Конъри, най-голямата мъжка икона на британското кино от 60-те години.

Дейвид Хеммингс умира от сърдечен удар на 3 декември 2003 г. в Букурещ, Румъния, на снимачната площадка на филма "Блажени" (2004), след като е изиграл сцените си за деня. Той е на 62 години. През 2004 г. е публикувана автобиографията му "Blow Up... and Other Exaggerations". - И.И. превод