Мадона (Madonna)

Забележителното, свръхамбициозно "Материално момиче", което не спира да преоткрива себе си, Мадона е седемкратна носителка на наградата "Грами", продала над триста милиона плочи и компактдискове на почитателите си по целия свят. Филмовата ѝ кариера обаче е друга история. Изпълненията ѝ постоянно предизвикват язвителни или смехотворни отзиви от страна на филмовите критици, а филмите обикновено имат слаб, ако изобщо имат някакъв, успех в бокс офиса. Родена като Мадона Луиз Чиконе през август 1958 г. в Бей Сити, Мичиган, тя се премества в Ню Йорк през 1978 г. и учи при известния хореограф Алвин Ейли, присъединява се към групата Patrick Hernandez Revue, сформира поп/танцова група Breakfast Club и започва да работи с тогавашния си приятел Стивън Брей за записването на няколко песни с диско насоченост. Нюйоркският продуцент и диджей Марк Каминс предава демокасетите ѝ на Sire Records в началото на 1982 г. и останалото е история. 80-те години на ХХ век са десетилетието на бум на Мадона, тя доминира в музикалните класации с поредица от албуми с многомилионни продажби, а музикалното и модното ѝ влияние върху младите жени се усеща по целия свят. Мадона се появява за първи път на екран в два нискобюджетни филма, предназначени за юношеската аудитория: (1979 г.) и Vision Quest (1985 г.). Въпреки това тя отбелязва малък култов хит с филма "Отчаяно търся Сюзън" (1985 г.), в който играе заедно с пищната Розана Аркет. Следващият опит на Мадона с тогавашния ѝ съпруг Шон Пен, "Шанхайска изненада" (1986), е скандализиран от критиката, въпреки че еластичната звезда успява донякъде да подобри положението си със следващите си два филма - нестандартния "Кое е това момиче" (1987) (въпреки че получава определено смесени отзиви, те не са толкова негативни, колкото тези за предишния ѝ опит) и странния, вдъхновен от Деймън Ръниън "Кръвопийците на Бродуей" (1989). Във високобюджетния и изпълнен със звезди филм "Дик Трейси" (1990 г.) тя играе лошото момиче "Бездиханна Махони", което флиртува с Уорън Бийти, но епосът не успява да се наложи в боксофиса. Взимайки по-земна роля, Мадона е много по-забавна заедно с Том Ханкс и Джина Дейвис в "Собствена лига" (1992), история за жените бейзболисти по време на Втората световна война. Въпреки това тя отново си навлича гнева на критиците с филма "Body of Evidence" (1992). Следват още няколко второстепенни роли на екрана, след което Мадона се снима в ролята на Ева Перон в "Евита" (1996 г.) - доста добре приета екранизация на изключително успешния бродуейски мюзикъл, за която получава "Златен глобус" за най-добра актриса. Материалното момиче остава далеч от филмовите камери в продължение на няколко години, като се завръща, за да участва в хладната романтична комедия The Next Best Thing (2000), последвана от болезнения Swept Away (2002). Ако тези филми не са достатъчно лоши, тя е ужасно зле пресъздадена като вампирска инструкторка по фехтовка в приключението на Джеймс Бонд "Умирай в другия ден" (2002). След като най-накрая признава, че актьорските ѝ дни са приключили, Мадона започва режисьорска кариера през 2008 г. с едва запомнящия се Filth and Wisdom (2008), а година по-късно се събира с режисьора на Madonna: Truth or Dare (1991) Алек Кешишян, за да разработят сценарий за отношенията между херцога на Уиндзор и херцогинята на Уиндзор, довели до абдикацията му през 1936 г.: резултатът - филм на име W. Е. (2011), с Джеймс Д'Арси и Андреа Райзбъро в ролята на адската, но все пак кралска двойка, излиза през 2011 г. и е посрещнат от хладни критици, но събира една номинация за "Оскар" за костюми и печели "Златен глобус" за най-добра оригинална песен за "Masterpiece". - И.И. превод