Сара Поли (Sarah Polley)

Сара Поли е актриса и режисьор, известна в родната си Канада с политическата си активност. Благословена с изключително изразително лице, което позволява на режисьорите да намалят до минимум диалозите благодарение на необикновената ѝ способност да внушава мислите на героите, Поли се превърна в любимка на критиците заради чувствителните си портрети на наранени и конфликтни млади жени в независими филми.

Родена е в семейство от шоубизнеса: доведеният ѝ баща, Майкъл Поли, участва заедно с нея във филма "Приключенията на барон Мюнхаузен" (1988) и в телевизионния сериал "Пътят към Авонлия" (1990); а майка ѝ, Даян Поли, е актриса и кастинг директор. Именно връзките на майка ѝ дават началото на актьорската кариера на Сара, която по нейно настояване започва да се занимава с актьорско майсторство на четиригодишна възраст, следвайки стъпките на по-големия си полубрат Марк Поли. Вторият ѝ полубрат, Джон Бюкан, е кастинг режисьор и продуцент.

Кариерата ѝ на детска актриса преминава на високи обороти, когато е включена в ролята на кокалестата откачалка Джоди Търнър във филма Lantern Hill (1989 г.), за който през 1992 г. печели наградата "Джемини", канадския еквивалент на "Еми". Продуциран от Кевин Съливан, филмът е базиран на книгата на Луси Мод Монтгомъри, авторката на "Анн от Грийн Гейбълс" (1985 г.). Когато Съливан създава телевизионен сериал по творбата на Монтгомъри, той избира Поли за главната роля на Сара Стенли в "Пътят към Авонлия" (1990). Сериалът изстрелва Поли в първите редици на канадските телевизионни звезди и я прави независимо богата още на четиринадесетгодишна възраст.

Личният ѝ живот е дълбоко засегнат от смъртта на майка ѝ Даяна от рак малко след 11-ия ѝ рожден ден - събитие, което по ирония на съдбата съвпада с измисления живот на героинята ѝ Сара. Високоинтелигентна и политически прогресивна на млади години, Поли в крайна сметка се разбунтува срещу това, което смята за американизация на сериала, след като той е взет от Disney Channel за разпространение в САЩ, и в крайна сметка се отказва от сериала. Макар да не обвинява родителите си, тя остава публично разочарована от загубата на детството си и през октомври 2003 г. заявява, че работи по сценарий за телевизионно предаване за дванадесетгодишно момиче.

Поли, която взима втора награда "Близнаци" за участието си в телевизионния сериал "Straight Up" (1996 г.), впоследствие се отказва от актьорската игра и от гимназията, за да се насочи към политиката, позиционирайки се в крайната левица на канадската лявоцентристка Нова демократическа партия. Публичността, предизвикана от загубата на няколко зъба, след като е блъсната от полицай в Онтарио по време на протест срещу консервативното правителство на провинцията, както и острият цинизъм на някои други активисти, които не са впечатлени от нейната известност, я карат да намали временно политическия си профил и да се върне към актьорството във филма на Атом Егоян The Sweet Hereafter (1997). Именно ролята ѝ на Никол, тийнейджърка, пострадала при инцидент с училищен автобус, която служи като съвестта на малкото градче, наето от трагедията, за пръв път я привлича вниманието на критиците в САЩ. В Канада тази роля е обявена от критиците за успешен пробив към ролите на възрастни. Това е вторият ѝ филм с Егоян, който пише ролята с мисъл за нея, когато адаптира романа на Ръсел Банкс, който по ирония на съдбата е американец. Прогнозите за номинация за "Оскар" и бъдеща слава са част от консенсуса на критиците, а тя получава първата си номинация за "Джини" за най-добра актриса от Канадската академия за кино и телевизия и наградата за най-добра поддържаща женска роля от Бостънското дружество на филмовите критици. Именно шумът, предизвикан на фестивала Сънданс, където е представена главната ѝ роля във филма Guinevere (1999 г.), е причината развлекателните медии да я коронясат за it-girl на 1999 г.

Изключително лична и изключително амбивалентна по отношение на личната цена на известността и холивудския етос "Славата е името на играта", Поли може да се разглежда като бунтарка срещу очакванията на масовото кино, когато поема по пътя на кариерата, който я отвежда извън светлината на прожекторите, хвърляни от суровите светлини на холивудската машина за шум и реклама след заснемането на филма "Отиди" (1999). Тя отпада от филма на Камерън Кроу "Почти известни" (2000 г.), мегахит за 60 млн. щатски долара, който трябваше да я превърне в мейнстрийм звезда в САЩ, и избира да се върне в Канада, за да заснеме филма "Законът за загражденията" (2000 г.) с бюджет 1,5 млн. щатски долара за носителя на наградата "Джини" Джон Грейсън, режисьор, на когото тя много се възхищава. Филмът има слаби приходи в Канада и не е пуснат на екран в САЩ, но носи на Поли втората ѝ номинация за "Джини" за най-добра актриса. Докато заместничката ѝ в "Почти известни" (Almost Famous, 2000 г.) продължава да печели номинация за "Оскар" и кариера над заглавието в лъскави холивудски филми, тя приема голямо разнообразие от големи и малки роли в независими филми, включително значими роли в ансамбловите The Claim (2000 г.) и The Weight of Water (2000 г.); малки роли в eXistenZ (1999 г.) и Love Come Down (2000 г.); главна роля в No Such Thing (2001 г.). Изборът ѝ на проекти показва, че тя е търсещ дух, който е по-скоро насочен към изучаване на занаята, отколкото към славата.

Казвала е, че изборът ѝ на филмови роли, при който избягва основните холивудски филми, за да се насочи към по-широки и некомерсиални независими филми, е резултат от етично решение да прави филми със социална значимост. Един по-малко наблюдателен зрител би могъл да си помисли, че бунтарството, което Поли играе в политическия си живот и което преди това се е проявило в професията ѝ, сега я води до ръба на кариерно самоубийство по отношение на популярността, продаваемостта и избора на бъдещи роли. Тази интерпретация обаче не признава изключителния талант, който винаги ще я държи търсена от режисьори, ако не и от кастинг агенти, с поглед към боксофиса за премиерния уикенд. Човек трябва да разбира развитието на кариерата на Поли в светлината на участието ѝ в режисьорската програма на Канадския филмов център и създаването на късометражни филми, сред които "Недей да мислиш два пъти" (1999) и високо оценения "Извиквам любов" (2001). Поли е артист в областта на киното. Тази жена иска да прави и ще прави филми. Затова можем да разберем избора ѝ на кариера като желание да работи с и да разбере техниката на някои от най-добрите режисьори в киното, включително Дейвид Кроненбърг, Майкъл Уинтърботъм и Хал Хартли.

Поли е известна както с интелигентността си, така и със забележителния си талант. Проблемът на интелигентния човек в сферата на актьорското майсторство е, че актьорът, като артист, в крайна сметка не контролира своята среда, а именно артистичният контрол е отличителната черта на големия артист. Контролиращият интелект на снимачната площадка е режисьорът, а присъствието ѝ в Канадския филмов център ѝ дава нов поглед върху актьорската игра. Тя казва, че актьорът не трябва да се опитва да даде пълноценно изпълнение за камерата (т.е. да контролира представянето на филма), а трябва да помни, че функцията на актьора е да даде на режисьора възможно най-голямо покритие, тъй като филмът, както и представлението, се правят в монтажната зала. Според Поли това осъзнаване, че филмовият актьор съществува, за да служи на режисьора, й е дало нов ентусиазъм за актьорската игра. По този начин нейната кариера, както и изборът ѝ на професия, могат да се разглеждат като търсене на познание за изкуството на киното - пътуване, чийто резултат ще видим в бъдещата ѝ работа като актьор и режисьор. - И.И. превод