Джаред Лето (Jared Leto)

Джаред Лето е много познато лице в най-новата филмова история. Въпреки че винаги е бил водещ вокал, ритъм китара и автор на песни за американската група Thirty Seconds to Mars, Лето е опитен актьор, заслуга за което имат многобройните, предизвикателни проекти, с които се е захванал в живота си. Известен е с това, че е избирателен по отношение на филмовите си роли.

Джаред Лето е роден в Босиер Сити, Луизиана, в семейството на Констанс "Кони" (Метрежон) и Антъни Л. "Тони" Брайънт. Фамилията "Лето" е от доведения му баща. Родът му включва английски, каджунски (френски), както и ирландски, немски и шотландски произход. През детството си Джаред и семейството му пътуват из Съединените щати, като живеят в щати като Уайоминг, Вирджиния и Колорадо. Лето ще продължи тази тенденция, когато първоначално се отказва от изучаването на живопис в Университета по изкуствата във Филаделфия в полза на фокусирането върху актьорското майсторство в Училището по визуални изкуства в Ню Йорк.

През 1992 г. Лето се премества в Лос Анджелис, за да продължи музикалната си кариера, като възнамерява да приема актьорски роли настрана. Първите изяви на Лето на екрана са гостувания в краткотрайните телевизионни предавания Camp Wilder (1992 г.), Almost Home (1993 г.) и Rebel Highway (1994 г.). Следващата му роля обаче ще промени всичко за Лето. Докато търси филмови роли, той е включен в сериала "Моят така наречен живот" (1994) (тв сериал 1994-1995). Героят на Лето е "Джордан Каталано", красив безделник с дислексия, основен любовен интерес на "Анджела" (в ролята Клеър Дейнс). Лето допринася за саундтрака на филма и първоначално толкова впечатлява продуцентите, че скоро е редовен участник в сериала до неговия край.

На други места Лето започва да приема филмови роли. Първият му филм, пуснат в кината, е ансамбловият "Как да си направим американско одеяло" (1995 г.), създаден по едноименния роман с участието на известните актриси Уинона Райдър, Ан Банкрофт, Елън Бърстин, Джийн Симънс и Алфре Уудард. Филмът има скромен успех и докато следващият филм на Лето, "Последният от високите крале" (1996 г.), е неуспешен, Лето си осигурява първата главна роля в "Префонтен" (1997 г.), базиран на бегача на дълги разстояния Стивън Префонтен. Филмът претърпява финансов провал, но е похвален от критиците, особено от Джийн Сискел и Роджър Ебърт. Взима и поддържаща роля в екшън трилъра Switchback (1997 г.), в който участва Денис Куейд, но филмът е още един провал.

Работата на Лето бавно започва да се признава в Холивуд и той продължава да си намира работа в киното. През 1998 г. всичко се обръща към по-добро на всички фронтове. Това е годината, в която Лето основава групата "Thirty Seconds to Mars" заедно с брат си Шанън Лето, както и с Мат Вахтер (който по-късно напуска групата), а след като двама китаристи се присъединяват и напускат, Томо Миличевич е привлечен като водещ китарист и клавирист. Освен създаването на вече известната му група, късметът на Лето в киното изведнъж започва да стреля към по-добро. Той е избран за главната роля във филма на ужасите "Градска легенда" (1998 г.), който разказва ужасяваща история за убиец, който убива жертвите си в стила на градските легенди. Филмът има огромен търговски успех, въпреки че критиците предимно не го харесват. Същата година Лето получава и поддържаща роля във филма "Тънка червена линия" (1998). Първият филм на известния режисьор Терънс Малик от близо двадесет години насам, в който участват десетки известни актьори, сред които Шон Пен, Уди Харелсън, Джон Траволта, Ник Нолте и Елиас Котеас, и др. Филмът преминава през много редакции, като няколко актьори остават извън окончателния вариант, но Лето за щастие остава във филма. Филмът "Тънка червена линия" (1998 г.) е номиниран за седем Оскара и има умерен успех в боксофиса. Славата на Лето току-що е започнала. Той има поддържащи роли както в Girl, Interrupted (1999) на Джеймс Манголд, така и в култовата класика Fight Club (1999) на Дейвид Финчър, посветена на мъжествеността, комерсиализма, фашизма и безсънието. Докато Едуард Нортън и Брад Пит са в главните роли, Лето приема поддържаща роля и боядисва косата си руса. Филмът остава възхваляван от мнозина, но по това време Лето вече се втурва все по-напред в противоречиви филми. Играе поддържаща роля на "Пол Алън" в скандалния "Американски психар" (2000) с Крисчън Бейл в главната роля и главната роля в "Реквием за една мечта" (2000) на Дарън Аронофски, в който Лето предприема изтощителни мерки, за да се подготви за ролята си на хероинов наркоман, опитващ се да осъществи плановете си и да избяга от ада, в който се намира. И двата филма имат огромен успех, макар и да са приети противоречиво.

През 2000-те години Лето получава нови филмови възможности. Той се събира отново с Дейвид Финчър в "Паник стая" (2002), който е още един успех за Лето, както и в епичния страстен проект на Оливър Стоун "Александър" (2004). Театралната версия е слабо приета на вътрешния пазар (въпреки че възвръща бюджета си чрез продажби на DVD и международна печалба) и въпреки че е пуснат Final Cut, който значително подобрява филма във всички аспекти, той продължава да бъде отхвърлян от мнозинството кинозрители. Лето се възстанови с "Господар на войната" (2005 г.), в който Никълъс Кейдж е в ролята на търговец на оръжие, който доставя оръжие във военни зони, а Лето играе неговия нещастен, но по-морален брат. Филмът е изумителен поглед към оръжейната индустрия, но няма голям финансов успех. Успехите на Лето внезапно пресъхват, когато той участва в историческия филм "Самотни сърца" (2006), в който Лето играе "Рей Фернандес", един от двамата печално известни "убийци на самотни сърца" през 40-те години на миналия век. Филмът е финансов провал и получава само смесени отзиви. След това Лето се подлага на огромно напълняване, за да изиграе "Марк Дейвид Чапман", печално известния убиец на Джон Ленън, във филма "Глава 27" (2007 г.). Макар че Лето се справи фантастично с превъплъщаването в поведението и речта на Чапман, филмът претърпя пълен провал, а освен това беше и критическа бомба. През този период Лето се фокусира все повече върху групата си, отказвайки филми като филма за Втората световна война на Клинт Истууд "Знамената на нашите бащи" (2006).

През 2009 г. обаче Лето се завръща към актьорството с филма "Господин Никой" (2009). Ролята на Лето като "Немо Никой" изисква от него да изиграе героя на възраст колкото 118 години, дори когато той претърпява душевни терзания дали животът му се е стекъл така, както е искал. Филмът е финансиран предимно от белгийски и френски финансисти и получава ограничено разпространение само в някои страни. Критиката обаче оценява високо артистичността на филма и актьорската игра на Лето.

През 2012 г. той прави режисьорския си дебют с документалния филм "Артефакт" (2012).

Лето остава водещ вокалист, мултиинструменталист и основен автор на песни за Thirty Seconds to Mars. Дебютният им албум, 30 Seconds to Mars (2002), е издаден с положителни отзиви, но има само ограничен успех. Групата постига световна известност с издаването на втория си албум A Beautiful Lie (2005 г.). Следващите им издания, This Is War (2009) и Love, Lust, Faith and Dreams (2013), получават допълнителен критически и търговски успех.

След петгодишно прекъсване от снимане на филми Лето се завръща, за да играе в драмата Dallas Buyers Club (2013), режисирана от Жан-Марк Вале и с участието на Матю Макконъхи. Лето изпълнява ролята на Рейон, пристрастена към наркотиците транссексуална жена със СПИН, която се сприятелява с героя на Макконъхи Рон Уудруф. Изпълнението на Лето му носи награда "Оскар", "Златен глобус" и награда на Гилдията на филмовите актьори за най-добра поддържаща мъжка роля. За да пресъздаде точно ролята си, Лето сваля 30 килограма, бръсне веждите си и епилира цялото си тяло. Той заявява, че превъплъщението му се основава на срещите му с транссексуални хора, докато проучва ролята. По време на снимките Лето отказва да се откъсне от образа. Филмът "Клубът на купувачите от Далас" получава широко одобрение от критиката и се превръща във финансов успех, което води до различни награди за Лето, който е удостоен с "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля, "Златен глобус" за най-добър актьор в поддържаща роля, награда на Гилдията на филмовите актьори за изключителна мъжка роля и различни награди на кръга на филмовите критици за ролята.

През 2016 г. играе Жокера във филма за суперзлодеи "Отряд самоубийци" (2016).

Лето е смятан за актьор-метод, известен с постоянната си отдаденост и проучване на ролите си. Често остава напълно в образа си за целия период на снимачния график на филмите си, дори до степен да повлияе неблагоприятно на здравето му. - И.И. превод