Жаклин Бисет (Jacqueline Bisset)

Жаклин Бисе е международна филмова звезда от края на 60-те години на миналия век. Първите си роли получава главно заради зашеметяващата си красота, но с течение на времето се превръща в прекрасна актриса, уважавана както от феновете, така и от критиците. Бисе е работила с режисьорите Джон Хюстън, Франсоа Трюфо, Джордж Кюкор и Роман Полански. Нейни колеги са били Антъни Куин, Пол Нюман, Ник Нолте, Жан-Пол Белмондо, Кенет Брана и Марчело Мастрояни.

Нейното донякъде френско звучащо име е накарало мнозина да предположат, че тя е от Франция, но тя е израснала в Англия и е трябвало да учи, за да научи френски. Майка ѝ е французойка и е била адвокат, преди да се омъжи. Като дете Жаклин учи балет. През тийнейджърските ѝ години баща ѝ напуска семейството, когато майка ѝ е диагностицирана с дисеминираща склероза; Жаклин работи като модел, за да издържа болната си майка, и в крайна сметка родителите ѝ се развеждат - преживяване, което тя казва, че смята за укрепване на характера. Рано проявява интерес към киното, а кариерата ѝ на модел ѝ помага да плаща за уроци по актьорско майсторство.

През 1967 г. Бисе получава първото си внимание от критиката във филма Двама на път (1967), а същата година се появява в популярната пародия на Джеймс Бонд Казино Роял (1967), където играе Мис Гудтайгс. През 1968 г. кариерата ѝ получава тласък, когато Миа Фароу неочаквано се отказва от снимките на филма "Детективът" (1968); бракът на Фароу с колегата ѝ Франк Синатра е на косъм и в крайна сметка ролята ѝ е поверена на Бисе, която получава специална награда в надписите на филма. През следващата година печели номинация за "Златен глобус" като най-обещаващ дебютант за "Сладкото пътуване" (1968) и печели още повече внимание, играейки срещу Стив Маккуин в популярния екшън Булит (1968). През 1970 г. участва в звездния катастрофичен филм Летище (1970) и има главна роля в Грасхопър (1970). След това се снима заедно с Алън Алда в добре оценения, но комерсиално неуспешен филм на ужасите The Mephisto Waltz (1971 г.). През 1973 г. става призната в Европа като сериозна актриса, когато играе главната роля във филма на Трюфо Американска нощ (1973). Въпреки това ще минат няколко години, преди талантът ѝ да бъде възприет сериозно в САЩ. Макар да отбелязва още един местен хит с Убийство в Ориент експрес (1974), ролята ѝ в него, както често се случваше, беше декоративна. Все пак тя се появява с добър ефект в "Вярвай в мен" (1971), "Великолепният" (1973), "La donna della domenica" (1975) и "Откраднатият обир" (1976).

Зашеметяващият външен вид и фигурата на Жаклин правят впечатление в Бездната (1977). Сцените ѝ с подводно плуване в този филм вдъхновяват световната мания по мокрите тениски, а списание Newsweek я обявява за "най-красивата филмова актриса на всички времена". Продуцентът на филма, Питър Губер, казва: "Тази тениска ме направи богат човек." Въпреки това тя мрази сцените с мокри тениски, защото се чувства експлоатирана. По време на снимките не ѝ казали, че режисьорите ще снимат сцените по такъв провокативен начин, и тя се почувствала измамена. От друга страна, огромният успех на филма прави Бисе официално платежоспособна. Следващата ѝ роля е на високо ниво в "Гръцкият магнат" (1978), слабо прикрита фикция на брака на Жаклин Кенеди и Аристотел Онасис, и "Кой убива великите готвачи на Европа? (1978), за който получава номинация за "Златен глобус" като най-добра актриса в комедия.

В началото на 80-те години Бисе участва в касовите катастрофи Когато времето изтече (1980) и Инчон (1981), но добре приетата ѝ роля срещу Кандис Берген в "Богати и известни" (1981) между тези два филма ѝ помага да спечели признанието на американската публика като сериозна актриса. Тя се възстановява успешно с Клас (1983) и Под вулкана (1984), като за последния получава номинация за Златен глобус като най-добра актриса в поддържаща роля. Тя печели похвали и за работата си в отличната драма от Втората световна война "Забранено" (1984), след което се появява по мрежовата телевизия в адаптациите на Анна Каренина (1985) с Кристофър Рийв и Наполеон и Жозефина: Любовна история (1987) с Арманд Асанте. През 1989 г. се снима в пикантната комедия Сцени от класовата борба в Бевърли Хилс (1989) и в противоречивия еротичен трилър Дива орхидея (1989), като нито един от двата филма не се представя твърде добре, но продукцията ѝ остава постоянна. С плавното излизане от годините на младостта, по-малките филми като "Криминален брокер" (1993) и "Дългият отпуск" (1994) осигуряват на Бисе големи роли, дори и те да остават до голяма степен невиждани.

През 1996 г. е номинирана за наградата "Сезар", френския еквивалент на "Оскар", за ролята си във филма на Клод Шаброл "Церемонията" (1995). Има роли в продукции от периода като "Съдба на куртизанка" (1998), както и в библейските епоси "Исус" (1999) и "В началото" (2000). Сред другите забележителни заглавия са минисериалът "Жана д'Арк" (1999 г.) заедно с Лили Собиески, който ѝ носи номинация за "Еми", и "The Sleepy Time Gal" (2001 г.), чиято премиера е в Сънданс, но за съжаление не е взета за разпространение в кината. През 2005 г. Жаклин се завръща на големия екран, изигравайки майката на Кийра Найтли в биографичния филм "Домино Харви" (2005) за Тони Скот. През 2006 г. се появява в четвъртия сезон на "Клъцни/Срежи" (2003) в ролята на безмилостния изнудвач "Джеймс". След това Бисет прави силни изпълнения в тревожната независима драма на Боаз Якин "Смърт в любовта" (2008) и в теленовелата "Старомодна благодарност" (2008), като получава награди и за двата филма. През 2013 г. участва в програмата на Би Би Си Dancing on the Edge (2013), за която най-накрая печели първия си "Златен глобус". Следват филмите "Добре дошли в Ню Йорк" (2014) с Жерар Депардийо и "Вече ми липсваш" (2015) с Дрю Баримор и Тони Колет.

През 2016 г. излиза дългоочакваната комедия на Линда Йелън "Последният филмов фестивал" (2016), в която Жаклин е разтърсваща в ролята на отпаднала италианска дива заедно с Денис Хопър в последната му роля. Оттогава тя не спира да се занимава с инди филми, като участва в Предателство за начинаещи (2018) с Бен Кингсли, Тук и сега (2018) със Сара Джесика Паркър и Ашър (2018) с Рон Пърлман и Фамке Янсен, както и в оригиналния филм на Amazon Birds of Paradise (2021).

Бисе никога не се е омъжвала, но е имала дългосрочни романтични връзки с канадския актьор Майкъл Саразен, мароканския предприемач Виктор Драи, руския балетист Александър Годунов, швейцарския актьор Венсан Перес и турския инструктор по бойни изкуства Емин Бозтепе. Продължава да снима многобройни филми и често участва във филмови фестивали и церемонии по връчване на награди по цял свят. - И.И. превод